Когато Уолтър Фишър се появи при коша, Со вече четеше трета глава. Гласът му така ѝ се натрапи, така се вряза в съпреживяванията ѝ от думите от страниците, че подскочи. Нещо интересно?, попита Уолтър, въпросително извил вежди. Изглеждаш вглъбена. Само заради теб, продължи Уолтър, мога да ти оставя целия кашон за една осма. Со трябваше да се пазари, така се правеше с Уолтър Фишър, цената никога не отговаряше на стойността, но в себе си тя вече беше платила цената. Добре, каза и вдигна кашона от пода. Договорихме се.
Любимата на офицера, Дъщеря на Юга, Невеста и заложница, Съпруг и за нея: за пръв път в живота си Со попадаше на подобни книги. Когато си представяше Времето Преди, тя го свързваше с машини — коли, двигатели, телевизори, кухненски печки и други вещи от метал и жици, които беше виждала в Банинг и чието предназначение ѝ беше неясно. Вероятно светът е бил изпълнен и с хора, всякакви хора, които са били заети с работата си и са живеели ден след ден. Но тъй като тези хора си бяха отишли, след себе си бяха оставили единствено направените от тях машини, за които тя мислеше. А ето че сред кориците тя се натъкна на свят, който не изглеждаше много по различен от нейния. Хората яздеха коне и отопляваха къщите си с дърва, осветяваха стаите със свещи и тези материални прилики я изненадаха, но също отвориха съзнанието ѝ към разказаното в тях: щастливи любовни истории. Имаше и секс, много секс, който не приличаше на секса, който познаваше с Корт. В книгите той беше изпълнен със страст, разгорещен, понякога се улавяше, че ѝ се иска да прелисти набързо страниците и да стигне до някоя от страстните сцени, но не го правеше, искаше да проточи очакването.
Изобщо не трябваше да взима книга на Стената, нощта, в която момичето се появи. Това беше голямата ѝ грешка. Со нямаше намерение да взима със себе си книга, цял ден я носи в торбата си с надеждата да намери някоя и друга свободна минута и беше забравила, че е там. Добре, може и да не беше забравила точно, но със сигурност намеренията ѝ бяха далеч от случилите се събития, мислеше да намине набързо през Оръжейната. Там остана сама, измъкна книгата и се зачете. Носеше Красавицата на Бала (вече я препрочиташе), а докато потъваше в разгръщащите се страници за втори път — как пламенната Шарлийн слиза по стъпалата и се натъква на безочливия и с гъсти мустаци Талбот Карвър, враг на баща ѝ, когото тя обича и мрази едновременно — Со мигом се оказа погълната от преживяването на удоволствието от първото откритие, усещане, подсилено от знанието, че Шарлийн и Талбот след всички колебания и препятствия накрая ще се открият един друг. Това им беше най-хубавото на историите в книгите: винаги завършваха щастливо.
Това си мислеше Со, когато двайсет и четири часа по-късно, свалена от поста Първи капитан, с все още скътана в торбата Красавицата на Бала (защо не можеше да остави проклетата книга у дома?), чу как по стълбата зад нея някой се изкачва, обърна се и видя Джими Молиноу, който се катереше към Огнева платформа Девет. Кой друг можеше да е, освен Джими? Сигурно е дошъл да злорадства или да се извинява, или някакво неловко съчетание от двете. Въпреки че не си падаше по приказките, помисли си Со горчиво.
— Джими? — каза. — Къде се губиш, мътните те взели?
Нощта беше наситена със сънища. В къщите и в бараките, в Убежището и Лечебницата сънищата шестваха из заспалите души от Първата колония, като поспираха тук и там като истински реещи се духове.
Някои, като Санжай Патал, имаха свой таен сън, който цял живот сънуват. Понякога знаят, че го сънуват, а друг път — не; сънят приличаше на подводна река, която течеше непрестанно, от време на време се появяваше на повърхността, закратко окъпваше дневните часове с присъствието си, сякаш протичат в два свята едновременно. Някои сънуваха жена в кухня, която вдишва дим. Други, като Полковника, сънуваха момиче, което е само̀ в мрака. Някои от тези сънища бяха кошмари, които Санжай не помнеше, дори не подозираше за тях, сънища, в които присъстваше ножът. Понякога сънят изобщо не приличаше на сън, а на самата действителност и захвърляше сънуващия отчаяно да се препъва в нощта.