Съвършено ясно му беше чие е бебето. Един от гаечните ключове, Фин Даръл, му разказа за нощта в електростанцията. Събудил се Фин да пусне една вода и чул шум от складовите помещения, отишъл да погледне. Вратата била затворена, обясни му Фин, но не се налага да я отваряш, за да разбереш какво се случва от другата страна. Фин беше от онези, които малко прекаляваха с удоволствието да донася на човек новините, които според него непременно трябва да научи. От начина, по който му разказваше, Гълън се досети, че е стоял до вратата доста по-дълго от необходимото. Майко мила, каза Фин, ама тя винаги ли е толкова шумна?
Проклет да е Фин Даръл. Проклет да е Тео Джаксън.
И въпреки това, закратко Гълън се залъгваше с надеждата, че може би бебето ще подобри отношенията им. Глупава идея, но му се въртеше в ума. Естествено, бебето ги накара да спорят повече. Ако Тео се беше върнал от пътуването до равнината, вероятно двамата веднага щяха да му съобщят. Гълън направо си представяше сцената. Съжаляваме, Гълън. Трябваше да ти кажем. Това… просто се случи. Унизително щеше да е, но поне да приключи. При сегашното положение се налагаше двамата с Маус да живеят с тази лъжа помежду си. Накрая дори можеше да започнат да се презират, ако вече не се презираха.
Такива мисли му се въртяха в главата преди идването на още по-страшната сутрин, когато щеше да се наложи да слезе на кон до електростанцията. Заповедта дойде от Йън, въпреки че Гълън имаше чувството, че идеята не е негова, че е дошла от друг — Джими, вероятно, или Санжай. Можел да вземе само един вестител със себе си. Тук им трябваха хора. Затвори се и изчакай следващия екип за смяна, бяха думите на Йън, най-много три дни. Става ли, Гълън? Ще се справиш ли? Естествено, беше казал, че ще се справи, няма проблеми. Дори се беше почувствал поласкан. Но часовете течаха, а той започна да съжалява за прибързаната си услужливост. Само няколко пъти беше слизал от планината и беше ужасно — всичките онези пусти сгради и кости, съсухрени в колите си, — но не те бяха най-лошото, съвсем не. Лошото беше, че Гълън се страхуваше. Вече съвсем се беше изплашил, дните минаваха, а светът, който го заобикаляше, продължаваше бавното си, неясно разпадане. Хората всъщност не знаеха колко зле е зрението му, дори Маус не знаеше. Известно им беше, но не подозираха до каква степен с всеки ден се влошава. Стигнало се беше до там, че зрителното му поле се сви до два метра, всичко извън тях бързо се стопяваше в мъглива пустота, изпълнена с мяркащи се силуети, безформени цветове и сияния от светлина. Пробва какви ли не очила от Склада, но нищо не помогна, само си докарваше главоболие, което разсичаше слепоочието му като нож, затова отдавна престана да опитва. Добре се ориентираше по гласовете и в общи линии можеше да обърне лице в правилната посока, но пропускаше много неща и знаеше, че в очите на другите изглеждаше бавен и глупав, а той не беше. Само ослепяваше.
И ето го сега Втори капитан от Стражата, който слиза на коня си от планината на сутринта, за да осигури охрана на станцията. Пътуване, което след случилото се на Зандер и Арло доста приличаше на самоубийство на Гълън Строс. Надяваше се да може да поговори с Джими, да го накара да поразмисли, но досега Джими никакъв го нямаше.
И като се замисли човек, къде беше Джими? И Со никаква я нямаше, както и Дейна. Сега, когато Арло и Тео ги нямаше, а Алиша беше изхвърлена за постоянно от Стражата, Дейна излизаше от ямите и идваше да охранява Стената като всички. Гълън се разбираше с Дейна и фактът, че тя вече е член на Дома, размишляваше той, може пък да ѝ дава някакво влияние върху Джими. Може би двамата трябваше да обсъдят цялата тази работа с пътуването до станцията. Со беше на Девета, Дейна на Осма. Ако побързаше, Гълън можеше да се върне на поста си до няколко минути. Не чуваше ли нещо — гласове наблизо, въпреки че нощем шумовете бяха по-различими, — това не беше ли Со Рамирез? А другият глас на беше ли на Джими? Ако Гълън успееше да склони Дейна, сигурно няколко думи щяха да са достатъчни да накарат Джими да размисли по-разумно. Да накара Со или Дейна да кажат: Хубаво, аз мога да сляза до станцията. Не разбирам, защо изборът е паднал на Гълън?