Будуваше и Майкъл Фишър. За Майкъл сънят си беше загуба на време. Просто проявление на неоправданите претенции на тялото над разума, колкото до сънищата, ако изобщо си правеше труд да ги запомни, до един изглеждаха преработени версии на будното му състояние — пълни с електрически вериги, прекъсвачи и релета, хиляди проблеми за разрешаване, а той се събуждаше не толкова възстановен, колкото грубо изстрелян напред във времето, без никакви видими резултати от изгубените часове.
Но случаят тази нощ беше различен. Тази вечер Майкъл Фишър будуваше както винаги в живота си. Съдържанието на чипа се беше отворило в главния компютър — истинска лавина от данни — и беше буквално запис на света. Това ново прозрение провокира риска, на който сега се подлагаше Майкъл, като издигаше антена над Стената. Започна с покрива на Фара, като привърза двайсетметрова бобина от осем навивки неизолирана медна жица към антената, натъпкана от тях в комина още преди месеци. Още две бобини му трябваха до основата на Стената. Това беше наличната мед. За останалото реши да използва неизолиран високоволтов кабел, който трябваше да оголи на ръка. Номерът сега беше да се промъкне до върха на Стената без Стражата да го забележи. Измъкнал беше още две бобини от навеса и стоеше под сянката на една от поддържащите подпори. Преценяваше възможностите. Най-близката стълба, на двайсет метра вляво от него, водеше право до Девета платформа. Нямаше как да я премине незабелязан. Имаше втора стълба, разположена по средата на Платформи Осем и Седем, които бяха идеални, стига да ги нямаше вестителите, които понякога ги използваха за пряк път между Седем и Десет и по които почти никой не минаваше. Само че нямаше достатъчно кабел, за да стигне до тях.
Така единствената му възможност оставаше вляво. Трябваше да качи една бобина по далечната стълба, да се спусне по пътеката, докато не провисне над предпазителя, да провеси надолу края на жицата, да я спусне до долу и отново да слезе, за да свърже двете жици. Всичко това без никой да го види.
Майкъл коленичи на земята, взе ножа си от старата платнена раница, която използваше като чанта за инструменти, и се залови за работа, опъваше кабела от бобината и махаше изолацията върху жицата. В същото време се ослушваше за стъпки над главата си, което щеше да означава, че отгоре минава вестител. Докато оголи жицата и отново я намотае на бобината, чу над главата му да минават на два пъти вестители. Разбра, че разполага с няколко минути, преди да мине следващият. Сложи всичко в раницата и се втурна към стълбата, пое дълбоко дъх и се заизкачва.
За Майкъл височините от край време представляваха проблем, не приличаха на седенето на стол — факт, който в изпълненото си с решимост състояние не премисли добре и когато стигна до върха на стълбата след изкачване от двайсет метра, което му се стори десет пъти по-голямо, започна да се съмнява в здравия смисъл на цялото начинание. Сърцето му биеше лудо от страх, крайниците му бяха като от желе. Да се спусне на пътеката, която представляваше открита решетка, опъната над бездна, изискваше да напрегне цялата си воля. Очите му започваха да щипят от пот, докато се изтегляше от последния напречник, плъзгайки се по корем към решетката. Под блясъка на прожекторите и без обичайните отправни точки като небе и земя за ориентир всичко му се струваше по-грамадно и по-близо, ярко и наситено. Поне никой не го видя. Предпазливо вдигна лице: на сто метра вляво Осма платформа изглеждаше пуста, нямаше Страж на поста. Защо беше така, Майкъл нямаше представа, но го прие като насърчителен знак. Ако действа бързо, може да се върне във Фара, преди някой да научи.
Насочи се надолу по пътеката и когато стигна до мястото, вече се чувстваше по-добре, много по-добре. Страхът му понамаля, заместен от засилващата се вяра във възможния успех. Щеше да се получи. Коленичи на пътеката и измъкна от раницата си макарата с жица от титанова сплав. Самата сплав щеше да се превърне в помощен проводник и да добави своите електромагнитни свойства към тези на жицата. Всъщност Майкъл превръщаше целия периметър в гигантска антена. С гаечен ключ разхлаби един от болтовете, които прикрепяха платформата на пътеката към рамката, изви оголената жица в примка и я затегна около болта. После пусна бобината долу на земята, напрегнал слух за тихото тупване при удара.