Свикаха събранието по пладне, под надвисналото от дъжд небе, от което нямаше да завали. Всички души се събраха на Слънчевото място, където бяха изнесли дългата маса от Убежището. Пред събранието седяха само двамина: Уолтър Фишър и Йън Патал. Както винаги, Уолтър изглеждаше разчорлен, с проскубана мазна коса, възпалени очи и лекьосани дрехи, които сигурно носеше от цял сезон. В този миг той изпълняваше ролята на Глава на Дома, или на останките от него, помисли си Питър, още един от безутешните факти на деня.
Йън изглеждаше далеч по-добре, но и той след нощните събития му се видя неуверен, несигурен и с мъка въвеждаше ред сред присъстващите. За Питър ролята му беше неясна. Дали седеше там като един от Патал, или като Първи капитан? Тази тревога беше незначителна, твърде техническа, за да се притесняват. За сега Йън даваше разпорежданията.
Застанал в края до Алиша, Питър огледа насъбралите се хора. Леля не се виждаше никъде, но това не го изненадваше. От години не беше присъствала на общо събрание на Дома. Направи му впечатление и липсата на Майкъл, който се беше върнал във Фара, и на Сара, която все още беше в Лечебницата. Видя Глория близо до първите редици, но Санжай го нямаше. Местонахождението му, както и това на Стария Чоу, пораждаха много слухове, тревожна мълва се носеше сред хората, които нямаха представа какво се е случило с тях. Засега той знаеше, че е само притеснение. Всеобщата паника тепърва щеше да завладее хората. Питър виждаше, че е въпрос на време. Отново щеше да дойде нощ.
Другите лица, които видя и които би искал да не вижда, бяха хората, загубили близки: любим, дете или родител при нападението. Сред тях бяха Корт Рамирез, Ръсел Къртис, съпругът на Дейна, който стоеше с вцепенените си дъщери Ели и Кет; Карън Молиноу с двете си дъщери, Алис и Ейвъри по чиито лица се виждаше скръбта; Майло и Пени Даръл, чийто син Кип, вестител, едва петнайсетгодишен, беше най-младият от жертвите; Ход и Лайза Грийнбърг, родителите на Съни; Ади Филипс и Трейси Строс, която изглеждаше остаряла с десет години за една нощ, изгубила цялата си жизнерадост; Констанс Чоу, съпругата на Стария Чоу, която свирепо притискаше дъщеря им Дарла до себе си, сякаш и нея можеше да изпусне. Това бяха скърбящите оцелели, които стояха заедно като едно цяло, голямата им загуба ги свързваше здраво, но ги и отделяше от останалите, като магнетична сила, която едновременно привлича и отблъсква. Към тях явно бяха насочени думите на Йън, когато множеството загуби търпение да се установи ред на събранието.
Йън започна с изреждане на фактите, които вече бяха известни на Питър, или поне повечето. Малко след полунощ, по необясними причини, прожекторите бяха угаснали. Това явно беше резултат от токов удар, засегнал главния прекъсвач. Единственият човек във Фара по време на инцидента бил Елтън, който е спял в задните помещения; дежурният инженер Майкъл Фишър за кратко излязъл, за да нагласи ръчно един от отдушниците на батериите, и оставил контролното табло без наблюдение. За това, увери събралите се Йън, Майкъл не носеше вина, напълно в реда на нещата било да излезе от Фара, за да осигури вентилация на батериите; Майкъл не е имало как да предвиди удара, който задействал прекъсвача. Всички казваха, че прожекторите са угаснали за най-много три минути — толкова му е било необходимо на Майкъл да се втурне обратно към Фара и да възстанови системата, — но в този кратък интервал Стената беше нападната. Последният рапорт бил за многобройно ято, струпало се до огневата линия. Докато възстановят електричеството, били обсебени трима души: Джими Молиноу, Со Рамирез и Дейна Джаксън. Забелязани били в основата на Стената, а труповете били отмъкнати.
Това беше първата вълна на нападение. Виждаше се, че на Йън му е трудно да запази самообладание, докато изреждаше събитията. Въпреки че първото многобройно ято било разпръснато, второ ято от трима се появило от юг и предприело нападение на Стената близо до Шеста платформа, същата платформа, на която шестнайсет дни по-рано Арло Уилсън уби огромната женска с особения кичур коса. Процепът, който явно ѝ е позволил да се изкачи, след това беше запълнен, затова тримата не успели да намерят опорна точка; но изглежда и не търсели такава. В това време Стражата била обхваната от хаос, всички се насочили към Шеста платформа, под дъжд от стрели тримата вирали не спирали да опитват да се качат; междувременно останалата без наблюдение Девета платформа също била атакувана от ято от трима — вероятно част от по-голямото ято, което се разделило на две; а може и съвсем различно ято да е действало. Виралите успели да се качат на Стената.