Втурнали се надолу по пътеката.
Стигнало се до стълкновения. Няма по подходяща дума. Преди да отблъснат ятото, загинали трима от Стражата: Гар Филипс, Ейдън Строс и Кип Даръл, вестителят, който първи подал сигнал за струпването на ятото при огневата линия. Четвъртата, Съни Грийнбърг, която напуснала поста си при затвора, за да участва в схватката, беше изчезнала и обявена за изгубена. Сред липсващите — тук Йън спря със силно разстроен вид — беше и Стария Чоу. Констанс се събудила рано призори и видяла, че го няма, оттогава никой не го беше виждал. Затова изглеждаше вероятно, макар да нямаше пряко доказателство за това, че е излязъл от къщата посред нощ, за да отиде на Стената, и е бил обсебен с останалите. Нито един вирал не бил убит.
Това е, каза Йън. Това знаем.
Нещо се случваше, помисли си Питър. Множеството също го чувстваше. Никой никога не беше преживявал такова нападение, толкова тактически подготвено. Най-близката аналогия беше Тъмната нощ, но дори тогава виралите не бяха дали доказателство за организирано нападение. Щом прожекторите угаснаха, Питър и Алиша хукнаха от паркинга за камиони към Стената, за да се бият с останалите, но Йън нареди двамата да останат при Убежището, което в объркването остана без защита. Затова чутото и видяното от тях се смекчаваше от разстоянието и само го влошаваше. Той трябваше да е там, знаеше го. Трябваше да е на Стената.
Глас разсече шушукането на тълпата:
— Какво става с електростанцията?
Говореше Майло Даръл, който държеше до себе си своята съпруга, Пени.
— Доколкото знаем, все още е в безопасност, Майло — каза Йън. — Майкъл твърди, че подава електричество.
— Но ти каза, че е имало токов удар! Някой трябва да слезе до там и да я провери. И къде е Санжай, по дяволите?
Йън се подвоуми.
— Щях да стигна и до това, Майло. Санжай се е разболял. Засега Уолтър изпълнява ролята на Глава.
— Уолтър? Ти шегуваш ли се?
Уолтър сякаш се съсредоточи, стегна се на мястото си и вдигна замаяното си лице към събранието.
— Почакайте една проклета минута…
Но Майло отново се намеси.
— Уолтър е пиян — извиси той глас, все по-дързък. — Пияница и измамник е той. Кой не го знае? Кой всъщност дава разпореждания тук, Йън? Ти ли? Защото, както аз го преценявам, няма никой. Казвам да отвориш Оръжейната и нека всеки, който иска да стои на пост на Стената, да го направи. И някой веднага да слезе до станцията.
През насъбралите се премина мълва на одобрение. Какво се опитваше да направи Майло?, запита се Питър. Да вдигне бунт? Погледна към Алиша, която настоятелно се взираше в Майло, напрегнала тяло и с отпуснати ръце. Цялата нащрек.
— Прощавай, приятел — каза Йън, — но сега не е моментът да се перчиш. Нека Стражата да се справи с проблема.
Майло изобщо не му обърна внимание. Обърна се към събранието.
— Чухте го. Йън каза, че били организирани. Може пък и ние да трябва да се организираме. Щом Стражата няма да направи нищо, аз казвам, че трябва.
— По дяволите, Майло. Я по-полека. Хората са уплашени, а ти наливаш масло в огъня.
Думите бяха на Сам Чоу, който пристъпи напред, преди да продължи:
— Хората трябва да се страхуват. Кейлъб пусна вътре момичето, а сега какво: единайсет са мъртви, нали? Тя е причината за това!
— Не знаем дали е така, Сам.
— Аз знам. Знаят го и всички други. Кейлъб и момичето, оттам започна всичко. Според мен трябва най-напред да се справим с тях.
Тогава Питър започна да чува гласове, които се надигаха тук и там: момичето, момичето, хората казваха: Има право. Заради момичето е.
— И какво точно искате да сторим по този въпрос?
— Какво аз искам вие да сторите? — повтори Сам. — Каквото трябваше да направите вече. Да се прокудят — обърна се към насъбралите си. — Всички да ме слушат! Стражата няма да го направи, но аз ще го направя. Арбалетите не могат да ни защитят, не и от тази напаст. Казвам да ги прокудим!
И след тези думи отекна първият вик от тълпата, после и друг и друг, вече бяха цял хор:
— Да ги прокудим! Да ги прокудим! Да ги прокудим!
Питър си помисли, че страховете, събирани цял един живот, изведнъж се отприщиха. Там горе Йън размахваше ръце и умоляваше за тишина. Ситуацията беше на косъм от проявите на жестокост, на някакви ужасни действия. Нищо не можеше да ги спре; призивите за ред бяха пренебрегнати.
Тогава разбра: трябваше да махне момичето оттам. А също и Кейлъб, чиято съдба вече беше свързана с нейната. Но къде можеха да отидат? Кое място беше сигурно за тях?
Обърна се към Алиша и видя, че я няма.
После я съзря. Проправяше си път през гневната тълпа. С пъргав скок тя се качи на масата и се обърна към събранието.