— Всички! — викна тя. — Слушайте ме!
Питър усети как тълпата настръхна. По вените му плъзна нов страх. Лиш, помисли си, какви ги вършиш?
— Не тя е причината да дойдат виралите — каза Алиша. — Аз съм.
Сам ревна към нея:
— Слизай от там, Лиш! Не става дума за теб.
— Всички ме чуйте. Аз съм виновна. Те не искат момичето, искат мен. Аз запалих библиотеката. Тогава започна всичко. Библиотеката беше гнездо, а аз ги доведох тук. Ако ще прокуждате някого, мен трябва да прокудите. Аз съм причината хората да измират.
Първи тръгна Майло, мушна се към масата. Дали се опитваше да пипне Алиша, или не, Йън, или дори Уолтър не разбраха, но изведнъж се надигна жестокост като вълна, която изригна и връхлетя, множеството се люшна напред, мъгливо координирана маса, движена от само себе си. Пометоха масата. Питър видя Алиша да отстъпва, обградена от тълпата. Хората викаха, крещяха. Онези, които бяха с деца, се опитваха да ги издърпат оттам, докато други се мъчеха само да се доберат до предната линия. Питър искаше само да се добере до Алиша. Но колкото и да се мъчеше да си проправи път, толкова по-приклещен се оказваше от натиска на телата. Усети, че краката му се оплитат, че стъпва върху някого, а когато пристъпи напред, видя и върху кого: Джейкъб Къртис. Момчето беше паднало на колене и прикриваше главата си с ръце от тъпчещите го крака. Краката блъскаха и прескачаха широкия гръб на момчето. То пълзеше на колене и продължаваше напред през ръце и крака, като плувец през море от хора, отблъскваше тела. Удари го нещо, удар в тила, като с юмрук, пред погледа му всичко лумна, залюля се, юмрукът му здраво се сблъска с брадатото, с гъсти вежди лице, което чак по-късно разбра, че е на Ход Грийнбърг, бащата на Съни Грийнбърг. Вече беше в предните редици на тълпата. Алиша лежеше на земята, трудно забележима сред тълпата, която я заобикаляше. Като Джейкъб обгръщаше главата си с ръце, свила се на топка, докато безброй ръце настървено я удряха.
Питър измъкна ножа, без дори да се замисли.
Никога нямаше да разбере какво щеше да последва. Откъм портите тичешком дойдоха силуети: Стражата. Бен и Гълън с арбалети в ръце. Дейл Ливайн, Вивиан Чоу, Холис Уилсън и останалите. С извадени оръжия набързо застанаха в бойна готовност около масата и тълпата, присъствието им начаса накараха останалите да отстъпят.
— Прибирайте се по домовете си! — извика Йън. От косата му течеше кръв, стичаше се по лицето и яката на пуловера му. Страните му пламтяха от гняв, на светли петна по устните му имаше слюнка. Размаха арбалета си към тълпата, сякаш решаваше по кого да стреля най-напред.
— Домът е разпуснат! Обявявам военно положение! Въвежда се полицейски час!
Всички притихнаха предпазливо. Тълпата се отдръпна и освободи пространството около Алиша. Когато Питър падна на колене до нея, тя извърна изцапаното си с пръст лице към него, от тревога бялото на очите ѝ изглеждаше огромно.
Произнесе една-единствена дума:
— Върви.
Изправи се и се сля с тълпата, от която някои бяха прави, а други лежаха на земята. Неколцина от падналите се изправяха на крака. Всички бяха покрити с прах. Питър осъзна, че устата му е пълна с прах. Уолтър Фишър седеше до прекатурената маса, стиснал главата си. Сам и Майло не се виждаха никакви.
Двама от Стражите, Гълън и Холис, излязоха напред и вдигнаха Алиша. Тя не се възпротиви, когато Йън ѝ взе ножовете. Питър знаеше, че е ранена, но не знаеше къде. Тялото ѝ изглеждаше хем сковано, хем стегнато, сякаш сдържаше болката. На бузата ѝ имаше кърваво петно и друго на лакътя. Плитката ѝ беше раздърпана, от раздрания ръкав на пуловера ѝ висяха нишки. Йън и Гълън я държаха от двете страни, като затворник. Едва тогава Питър разбра, че като беше предизвикала гнева на тълпата върху себе си, тя я отклони от момичето и за известно време я беше разсеяла. Дори само за да възстанови контрол над тълпата, Йън щеше да я вкара в затвора. Бъди готов, говореха очите ѝ.
— Алиша Донадио — високо, за да го чуят всички каза Йън, — арестувана си. Обвинението е предателство.
— Веднага прогони кучката! — извика някой.
— Тихо! — гласът на Йън беше немощен и трепереше. — Не се шегувам. Вървете си у дома сега. Портите ще останат затворени до второ нареждане. Всеки, който бъде забелязан навън, веднага ще бъде арестуван от Стражата. Всеки, който носи оръжие, ще бъде застрелян. Няма да се поколебая, не се съмнявайте.
Питър наблюдаваше безпомощно света, който изведнъж му беше станал чужд и непознат, с хора, които май вече не познаваше. Стражата отвеждаше Алиша.