С две бързи движения Майкъл извика на екрана две страници с информация.
— Информацията на чипа е разделена на две части, едната е много по-малка от другата. Ти в момента гледаш първата част.
Питър виждаше ред от текст, с букви и цифри, разположени едни до други.
— Аз не мога да го прочета — призна той.
— Защото са махнати интервалите между тях. По някаква причина някои са и разместени. Според мен това е лош дял от чипа. Може нещо да се е случило, докато го запоявах на платката. Както и да е, сякаш голяма част от него е изчезнала. Но ни казва много.
Майкъл отвори втори прозорец. Питър видя същите фигури, но цифрите и буквите сами се подреждаха.
Ейми БФ
Об 13
ПРОЕКТ НОЙ МИИИЗАСАЩ
П: Ж Т: 22.72
— Ейми БФ — Питър вдигна поглед от екрана. — Ейми?
Майкъл кимна.
— Това е нашето момиче. Не знам какво точно означава БФ, но според мен означава „без фамилия“. Дотам ще стигна след секунда, но долният ред е доста ясен. Пол женски, тегло 22,72 килограма. Това означава пет или шестгодишно момиченце. Оттук предполагам, че предавателят ѝ е поставен на тази възраст.
Питър нищо не разбираше, но Майкъл говореше толкова поверително, сякаш само на него можеше да го разкаже.
— Тогава колко е стоял там, десет години?
— Ами — не спираше да се хили Майкъл, — не съвсем. И не скачай така, имам още много да ти показвам. Най-добре ме остави да ти разкажа всичко постепенно. От първия дял измъкнах само това, което не е много, но се оказва, че не е най-интересната част. Вторият дял е истинско хранилище. Стига почти 16 терабайта. Това прави шестнайсет трилиона байта с данни.
Натисна друг бутон. На екрана се показаха гъсти колони с цифри.
— Голяма работа е, нали? Отначало го взех за някакъв код, но не е. Всичко си е тук, само дето е събрано като в първия дял. — Майкъл някак спря потока на колоните и почука с пръст по стъклото. — Ключът беше числото тук, първото в последователността, която се повтаря надолу в колоната.
Питър присви очи към екрана.
— 3700?
— Близо си. Трийсет и седем, запетая нула нула. Да те подсеща нещо?
Питър поклати глава.
— Ами не.
— Трийсет и седем запетая нула нула е нормалната телесна температура при хората. Сега погледни останалата част от реда. Седемдесет и две вероятно е пулс. Имаш показатели за дишане и кръвно налягане. Предполагам, че останалото се отнася до мозъчна активност, бъбречна дейност, такива неща. Сигурно Сара по-добре ще разбере това. Но най-важното е, че идва на отрязъци. Очевидно е, ако търсиш първото число и видиш къде се трупат последователностите. Според мен това е нещо като данни за следене състоянието на тялото, предназначено да ги препраща към главен компютър. Предполагам, била е някакъв пациент.
— Пациент? Като в лечебница? — намръщи се Питър. — Такова нещо никой не може да направи.
— Никой не може да го направи сега. И тук стигаме до най-интересната част. В чипа има 545 406 групи. Предавателят беше нагласен да предава на всеки деветдесет минути. Останалото е въпрос на смятане. Шестнайсет цикъла на ден по триста шейсет и пет дни в годината.
Питър се чувстваше така все едно се опитва да пие вода от избила тръба.
— Извинявай, Майкъл. Обърках се.
Майкъл се обърна към него.
— Обяснявам ти, че това нещо, поставено във врата ѝ, е взимало данни за телесната ѝ температура на всеки час и половина в продължение на малко повече от деветдесет и три години. Деветдесет и три години, четири месеца и двайсет и един дни по точно. Ейми БФ е на сто години.
Когато умът му отново бе в състояние да фокусира лицето на Майкъл, Питър разбра, че е припаднал на стола.
— Невъзможно.
Майкъл сви рамене.
— Хубаво, невъзможно е. Но по друг начин не мога да го обясня. А и нали си спомняш първата част? Онази дума МИИИЗАСАЩ? Веднага я разпознах. Съкращение на Медицински институт за изследване на инфекциозни заболявания към Армията на Съединените щати. В заслона има купища неща от военния институт. Документи за епидемията, технически материали. — Обърна се на стола и посочи към екрана. — Това виждаш ли? Тази дълга поредица от числа в първия ред? Това е цифровият код на главния компютър.
— Цифровият какво?
— Считай го за адрес, името на системата, която търси трансмитерчето. Може и да ти се струва като дрънканици, но ако погледнеш внимателно числата, ще разбереш доста. Това нещо трябва да има някаква локаторна система, вероятно свързана със сателит. Старо военно оборудване. И това, което виждаш, са координати върху мрежа, а не някаква забава. Това са географски дължина и ширина. Трийсет и седем градуса, петдесет и шест минути северна ширина на сто и седем градуса, четирийсет и девет минути западна дължина. Минаваме на картата…