Майкъл отново изчисти екрана с бързи движения по клавишите. Показа се ново изображение. Питър отначало не разбра, че гледа карта на континента Северна Америка.
— Въвеждаме координатите, така…
Върху картата се появи мрежа от черни линии, която я раздели на квадрати. Майкъл вдигна пръсти от клавиатурата и силно удари по ВЪВЕДИ. Показа се ярко жълта точка.
— … открихме го. Югозападно Колорадо. Град на име Телърайд.
Името нищо не говореше на Питър.
— И?
— Колорадо, Питър. Сърцето на ЦКЗ.
— И какво е ЦКЗ?
Майкъл въздъхна нетърпеливо.
— Наистина трябва да поопресниш знанията си по история. Централната карантинна зона. Там е започнала епидемията. Първите вирали са се появили в Колорадо.
Питър се чувстваше като влачен от буйстващ кон.
— Моля те, давай по-бавно. Да не ми казваш, че идва оттам?
Майкъл кимна.
— В общи линии, да. Предавателят е предавал на къси вълни, затова тя сигурно е била съвсем наблизо, когато са го поставили. Истинският въпрос е защо са го направили.
— По дяволите! Питаш ме, сякаш знам.
Приятелят му замълча и дълго гледа изпитателно Питър.
— Да те попитам нещо. Да си се замислял някога що за създания са виралите? Не какво правят, Питър. Ами какво са.
— Същества без душа.
Майкъл кимна.
— Точно така, всички това казват. Но ако има и друго? Момичето, Ейми, тя не е вирал. Всички да сме измрели досега, ако беше. Но нали видя как се самоизцелява, при това е оцеляла навън. Сам каза, че те е защитила. А и как ще обясниш факта, че е почти на сто години, но не изглежда на повече от четиринайсет? Армията ѝ е направила нещо. Не знам как, но са го направили. Предавателят предаваше на военна честота. Може да е била заразена и да са ѝ направили нещо, за да я направят отново нормална — отново замълча, приковал поглед върху Питър. — Може би тя е изцелението.
— Това е… Много голям скок.
— Не съм сигурен — Майкъл стана, за да махне книга от рафта над терминала си. — Поразрових се в стария дневник за радиочестоти, за да проверя дали и преди сме улавяли сигнал от тези координати. Просто предчувствие. И наистина сме. Преди осемдесет години сме уловили сигнал, предаван от същите координати. Военна честота за бедствие, стар морзов сигнал. Но после следва бележка.
Майкъл отвори дневника на отбелязаната от него страница. Постави дневника на коленете на Питър и му посочи написаните думи.
Откриете ли я, доведете я тук.
— И ето го свързващият елемент — продължи Майкъл. — Това нещо продължава да излъчва. Това ме забави толкова. Трябваше да прокарам жица горе до Стената, за да уловя приличен сигнал.
Питър вдигна очи от страницата. Майкъл продължаваше да го наблюдава със същото настойчиво изражение.
— Това какво?
— Излъчва сигнал. Същите думи. Откриете ли я, доведете я тук.
Питър усети замайване, което изригна в мозъка му.
— Как е възможно да излъчва сигнал?
— Защото там има някой, Питър. Не схващаш ли? — усмихна се тържествуващо. — Деветдесет и три години. Това е нулевата година, избухването на епидемията. Това ти говоря. Преди деветдесет и три години, през пролетта на година нула, в Телърайд, Колорадо, някой е поставил предавател с ядрено захранване във врата на шестгодишно момиченце. То е все още живо и седи под карантина, като излязло направо от Времето преди. А след деветдесет и три години, който и да ѝ го е поставил, продължава да я търси и иска тя да се върне.
Четирийсет
Наближаваше полунощ, а заради полицейския час навън бяха само членовете на Стражата. На Стената всичко изглеждаше тихо. В изминалите часове Питър стори всичко по силите си, за да се справи с положението. Не се беше появил да застане на пост и никой не го потърси. Може би не им бе хрумнало да го търсят във Фара или в камиона на ФАИС, откъдето наблюдаваше затвора. С настъпването на нощта и оредяването на Стражата Йън беше поставил там само един Страж на пост, Гълън Строс. Но Питър се съмняваше, че Сам и останалите ще предприемат каквото и да било преди зазоряване. Дотогава мислеше да е изчезнал.
Лечебницата се охраняваше строго от двама Стражи — един на предната врата и един на задната. Дейл беше преместен на Стената, затова Питър нямаше как да влезе вътре, но Сара все още можеше да влиза и да излиза, когато иска. Скри се в храсталаците при стената на двора и я зачака да се покаже. Измина доста време, преди вратата да се отвори и тя да излезе на верандата. Размени няколко приказки със Стража на пост, Бен Чоу, после слезе по стъпалата и тръгна по пътеката, явно на път за вкъщи, където да хапне нещо. Питър я проследи на дискретно разстояние, докато не се убеди, че вече не са в полезрението на Стража, и бързо я приближи.