Сара седеше на бюрото във външната стая и си припомняше събитията. Размишляваше защо не беше споделила с Питър, когато вниманието ѝ привлякоха гласове на верандата. Погледна към прозореца. На парапета все още стоеше Бен, извърнал лице. Сара му беше изнесла стол. Крайчецът на арбалета му се подаваше от мястото му на скута. С когото и да говореше, събеседникът му стоеше по-ниско от него. Погледът на Сара не стигаше до там. Какво правиш тук?, чу тя Бен да казва, гласът му прозвуча предупредително. Не знаеш ли, че има полицейски час?
Сара се изправи, за да види с кого говори Бен, видя как Бен също се изправя и се прицелва с арбалета си.
Питър и Майкъл вървяха през паркинга за камиони, прокрадваха се по сенките към крайната си цел — затвора, под прикритието на дърветата.
Пост нямаше.
Питър внимателно побутна и отвори вратата, която зейна. Когато пристъпи вътре, видя прилепено до стената тяло с вързани ръце и крака, точно когато Алиша се приближи от лявата му страна и свали арбалета, с който се прицелваше в гърба му.
— Къде се губиш, мътните те взели? — попита тя.
Зад нея стоеше Кейлъб и държеше нож.
— Дълга история. Ще ви я разкажа по пътя — посочи към тялото на пода, в което разпозна Гълън Строс. — Виждам, че сте започнали без мен. Какво му направихте?
— Нищо, което да му остане като спомен, след като се събуди.
— Йън знае за пушките — каза Майкъл.
Алиша кимна.
— Така си и мислех.
Питър изложи плана. Първо към Лечебницата, за да вземат Сара и момичето, после към конюшните за коне. Точно преди Първия звънец Дейл на Стената ще им даде знак. Трябва да се промъкнат в суматохата през вратата точно при изгрев-слънце и да се отправят към електростанцията. Там ще решат какво да правят.
— Знаеш ли, че май съм подценявала Дейл — каза Алиша — Струва повече, отколкото смятах. — Погледна към Майкъл. — А и ти, Верига. Не те виждах като човек, дето напада затвора.
Четиримата излязоха. Зората пукваше; според Питър разполагаха само с няколко минути. Забързаха мълчешком към Лечебницата и заобиколиха западната стена на Убежището, което им осигури прикритие и изглед към сградата.
На верандата нямаше никого. Вратата зееше отворена. През прозореца на фасадата идваше леко примигване на светлина от лампа. Чуха писък.
Сара.
Питър стигна пръв. Външната стая беше пуста. Всичко, освен прекатурения до бюрото стол, си беше на мястото. Питър чу стон от отделението. Докато останалите влизаха след него, той хукна по коридора и рязко отметна завесата.
Ейми седеше присвита до другата стена, обвила глава с ръце, като да се предпази от удар. Сара стоеше на колене, с обляно в кръв лице.
Беше пълно с трупове.
Останалите също влязоха в стаята, Майкъл се втурна към сестра си.
— Сара!
Тя се опита да му отвърне, окървавените ѝ устни се отвориха, но останаха безмълвни. Питър коленичи до Ейми. Изглеждаше невредима, но при докосването му потрепна и се отдръпна, размахала ръце, за да се защити.
— Всичко е наред — говореше той, — наред е.
Но не беше. Какво се беше случило? Кой беше убил мъжете? Един друг ли се бяха изклали?
— Бен Чоу е — каза Алиша. Стоеше на колене до един от труповете. — Тези двамата са Майло и Сам. Другият е Джейкъб Къртис.
Бен беше убит от удар с нож. Майло лежеше по лице в локва кръв, убит с изстрел в главата, очевидно и краят на Сам беше настъпил по същия начин, черепът му беше пробит странично.
Джейкъб лежеше до леглото на Ейми, стрелата от арбалета на Бен все още стърчеше от гърлото му. От устните му капеше кръв. Очите му бяха отворени с изненадан поглед. В протегната си ръка стискаше желязна тръба, омазана с кръв и мозък, бели късчета сред червената кръв обсипваха повърхността ѝ.