— Проклятие! — каза Кейлъб. — Проклятие, мъртви са до един!
Сцената имаше ужасяващо силно въздействие. Труповете на пода, локвите кръв. Джейкъб с тръбата в ръка. Майкъл помагаше на Сара да се изправи. Ейми продължаваше да се крие до стената.
— Сам и Майло бяха — дрезгаво произнесе Сара. Майкъл помогна на сестра си да стигне до едно от леглата. Тя говореше със запъване през ранените си, премазани устни и с окървавени зъби. — Двамата с Бен се опитахме да ги спрем. Всичко беше… не знам. Сам ме удари. После влезе още някой.
— Джейкъб ли беше? — попита Питър. — Той лежи тук мъртъв, Сара.
— Не знам, не знам!
Алиша дръпна Питър за лакът.
— Няма значение какво е станало — припряно каза тя. — Никой никога няма да ни повярва. Трябва веднага да тръгваме.
Не можеха да поемат риска да минат през вратата. Алиша им обясни какво да направи всеки. Важното е да не ги видят от Стената. Питър и Кейлъб щяха да отидат до Склада за въжета, раници и обувки за Ейми. Алиша щеше да отведе останалите до мястото на срещата.
Измъкнаха се от Лечебницата и се пръснаха. Главната врата на Склада зееше, ключалката висеше на резето — странна подробност, за която нямаха време да се тревожат: Кейлъб и Питър влязоха в потъналото в мрак помещение с дълги редици кошове. Там откриха Стария Чоу, а до него Уолтър Фишър. Висяха един до друг от гредите с пристегнати въжета около вратовете, босите им крака висяха над кош с опаковани книги. Кожата и на двамата вече сивееше, езиците им бяха провиснали. Явно си бяха послужили с кошовете да се покачат и щом са завързали въжетата, са ги изритали. Питър и Кейлъб за миг замръзнаха, вперили поглед в двамата мъже, в невъобразимата гледка, която представляваха.
— Да… пукна — каза Кейлъб.
Алиша имаше право, разбра Питър. Трябваше да се махнат. Каквото и да се случваше, то ставаше бързо и беше чудовищно, сила, която щеше да помете всички тях.
Събраха провизии и излязоха. Тогава Питър си спомни за картите.
— Върви — каза на Кейлъб. — Ще те настигна.
— Сигурно вече са там.
— Тръгвай. Ще ви намеря.
Момчето хукна. При къщата на Леля Питър дори не почука, влезе и се запъти направо към спалнята. Леля спеше. За миг спря на прага, загледан в дишането ѝ. Намери картите, където ги беше оставил. Приведе се, за да ги извади и пъхна кутията в раницата.
— Питър?
Застина. Очите на Леля продължаваха да са затворени. Ръцете ѝ лежаха спокойно до тялото ѝ.
— Полегнах малко да си почина.
— Лельо…
— Няма време за сбогуване — припя старата жена. — Сега върви, Питър. Тече вече твоето време.
Когато стигнаха до прекъсвача, на изток небето порозовяваше. Всички бяха там. Алиша изскочи иззад камиона, отупваше праха от себе си.
— Готови ли сте?
Зад тях се чуха стъпки, Питър се извърна и измъкна ножа си. Но тогава видя как от храстите излиза Маусами Патал. През рамото ѝ висеше преметнат арбалет, носеше раница.
— Проследих ви от Склада. Да побързаме.
— Маус… — подхвана Алиша.
— Спести си думите, Лиш. Идвам. — Маусами спря поглед на Питър. — Кажи ми само едно — каза тя, — вярваш ли, че брат ти е мъртъв?
Почувства се така, сякаш само беше чакал някой да му зададе този въпрос.
— Не.
— И аз не вярвам.
Несъзнателно постави ръка на корема си. Смисълът на жеста изплува в съзнанието му с такава пълнота, че приличаше не на досещане, а на спомен за вече известен му факт.
— Не успях да му кажа — каза Маусами. — А искам да научи.
Питър се извърна към Алиша, която ги наблюдаваше отчаяно.
— Идва с нас.
— Питър, идеята не е добра. Помисли къде отиваме.
— Маусами е с нас. Няма да спорим.
Алиша онемя.
— Проклятие — каза най-накрая. — Нямаме време да спорим.
Първа, за да им показва пътя, тръгна Алиша. След това Сара, после Майкъл, Кейлъб и Маусами вървяха един след друг, Питър ги пазеше отзад.
Най-накрая вървеше Ейми. Намериха ѝ пуловер, панталони и сандали. Когато се приведе към капака, очите ѝ срещнаха тези на Питър с внезапна настоятелност. Къде отиваме?
Колорадо, помисли си той. ЦКЗ. Просто имена върху картата, това бяха. Късчета цветна светлина на екрана на Майкъл. Питър не можеше да си представи действителността зад тях, скрития свят, от който бяха част. Когато по-рано през нощта обсъждаха подобно пътуване — дали беше същата нощ, четиримата събрани във Фара? — Питър си представяше истинска експедиция: добре въоръжени постове, каруци с провизии, разузнавателен отряд, подробно обмислен маршрут. Баща му по цял сезон планираше Дългите походи. А ето ги, бягаха пешком, притичваха, понесли купчина стари карти, ножове в коланите и по още нещичко. Как изобщо си въобразяваха, че могат да се доберат до подобно място?