Ден 6
Майкъл и Кейлъб все още работят по хъмвитата. Майкъл твърди, че има поне две, които може да поправи, но не е много сигурен. Според него проблемът е в гумата, цялата се е напукала и се разпада. Но за пръв път виждам Майкъл толкова щастлив и всички мислим, че той ще се справи.
Вчера направих инвентаризация на медицинските материали. Много от тях вече не стават, но има неща, които ще са ми от полза, истински превръзки и шини, и дори апарат за кръвно налягане. Измерих кръвното налягане на Маус и се оказа със стойност 120/80, казах ѝ да ми напомня да го меря всеки ден и да не забравя да пие много вода. Обеща да го направи, но пък ѝ се налага да пишка през пет минути.
Сутринта Холис ни изведе в пустинята, за да ни покаже как да стреляме и да хвърляме гранати. Има толкова много муниции, че няма проблем да ги използваме, а и трябва да се обучим. Затова дълго стреляхме с пушките по купчини с камъни и хвърляхме гранати в пясъка, сега ушите ми кънтят. Холис мисли, че зоната на юг от нас е минирана и ни предупреди да не припарваме натам. Според мен има предвид най-вече Алиша, защото тя излиза с коня да ловува рано сутрин, преди да е станало твърде горещо, засега не е уловила друго освен няколко заека, които сготвихме миналата вечер. Питър откри тесте карти в бараките и след вечеря играем на карти, дори Ейми, която печели повече ръце от всеки, макар никой да не ѝ е обяснявал правилата. Според мен ги е научила, докато ни е гледала.
Истински кожени ботуши! Сега всички носим такива, освен Кейлъб, който си държи на маратонките. С цял номер са му по-големи, но той твърди, че нямало значение, харесва му как изглеждат и били късметлийски, понеже смъртта му се разминава, откакто ги е обул. Може пък да намерим и сандък с късметлийски маратонки?
Ден 7
С хъмвитата няма напредък. Всички се притесняват, че трябва вече да тръгваме от тук.
Освен ботушите, най-хубавото, което открихме досега, са светещите пръчки. Пластмасови тръбички, които удряш по коляното си, разтърсваш ги и започват да светят в бледозелено. Миналата нощ Кейлъб счупи една и всичките светещи частици се разпиляха по лицето му, а той казва: „Гледайте, станал съм пушек!“ Питър каза, че хич не е смешно, но според мен беше, повечето от нас се посмяха. Радвам се, че Кейлъб е с нас.
Утре ще затопля вода и ще си направя истинска баня, ще подстрижа и Ейми, докато съм там, поне да направя нещо с това валмо коси. Може да я склоня и тя да се изкъпе.
Ден 9
Майкъл заяви, че днес ще се опитат да подкарат хъмвито, затова всички се струпахме, докато те го закачиха за един от генераторите, но когато се опитаха да запалят двигателя, се разнесе трясък и пушек, а Майкъл каза, че трябва да започнат всичко от нула. Било заради лошото гориво, предполага той, но според мен не знае точно. За да се влошат съвсем нещата, тоалетните в бараките се задръстиха и Холис заразправя как американската армия е успяла да направи храна, издържала сто години, а една свястна тоалетна не са направили.
Холис ме помоли да подстрижа и него и трябва да призная, че като се поизчисти, не изглежда зле. Може пък да го склоня да си обръсне и брадата, но май за него тя означава много, след като Арло си отиде. Горкият Арло. Горкият Холис.
Ден 11
Днес конят беше убит. Вината е единствено моя. През деня държахме кобилата отвън в сянката, в едни храсталаци и треви, където да пасе. Реших да я поразходя, но нещо я подплаши и тя препусна уплашена. Двамата с Холис се затичахме след нея, но не можахме да я уловим, а после я видяхме в минираната зона и преди да успея и дума да кажа, се чу страхотен трясък, а когато прахта се уталожи, видяхме, че лежи на земята. Щях да тръгна към нея, но Холис ме спря. Казах, че не можем да я оставим така, а той отвърна: Не, не можем. Върна се в бараките, взе пушката и я застреля. И двамата плачехме, а после го попитах дали ѝ е дал име, а той отвърна: Да, имаше си, казваше се Скъпа.