Видяха скелетите.
Първо един, после втори и още, и още, със замръзнали силуети, които изплуваха от мрака. Повечето седяха на редици от високи маси в зловещо комични пози, едва ли не уловени в средата на някакво отчаяно, лично действие.
— Що за място е това, за бога?
Питър се доближи до най-близката маса. Заемаха я три седнали фигури, четвърта лежеше на пода до претърколен стол. Питър вдигна светещата пръчка и се приведе над най-близкия труп, жена. Паднала по лице, с извърната встрани глава, която лежеше на една страна на масата. Косата ѝ, загубила цвят, стоеше омотана на валмо от прокъсани косми около издатината на черепа ѝ. На мястото на зъбите имаше протези, чийто синтетични венци не бяха изгубили неестествено ярката си розовина. Въжета от златист метал обвиваха врата ѝ, костите на пръстите ѝ лежаха отгоре на масата — вероятно беше протегнала ръка, за да спре падането — и бяха окичени с пръстени, едри блестящи камъни във всевъзможни цветове. На масата пред нея имаше обърнати две карти за игра. Шестица и вале. В същото положение бяха и останалите: всеки играч имаше две обърнати по лице карти. Още карти лежаха пръснати по масата. Някаква игра, като техните. В средата лежеше огромна купчина от още бижута, пръстени, часовници и гривни, както и пистолет и шепа патрони.
— Най-добре да продължаваме — приближи се Алиша.
Тук има нещо, помисли си той, загадка, която да разреши.
— Скоро ще се стъмни, Питър. Трябва да открием стълбището.
Извърна поглед, кимна.
Излязоха в атриум със стъклен свод. Небето над него притъмняваше, идваше нощта. Ескалаторите водеха надолу към друга тъмна ниша. Вдясно видяха редица асансьори и отново коридор, и още магазини.
— В кръг ли се въртим? — обади се Майкъл. — Кълна се, че сме били тук.
Лицето на Алиша беше помръкнало.
— Питър…
— Знам, знам — трябваше да вземат решение: да продължат да търсят стълби или подслон на приземния етаж. Обърна се към групата, която изведнъж му се стори прекалено малобройна.
— Проклятие, не сега.
Маусами сочеше към витрините на най-близкия магазин.
— Там е.
Надписът гласеше: МОЛ ДАР ОТ ПУСТИНЯТА. Питър отвори вратата и влезе. Ейми стоеше с лице към стена от рафтове до плота, в която имаше поставка със сферични стъклени предмети. Държеше един в ръката си. Разтърси го и във вътрешността му се понесе истинска вихрушка.
— Ейми, какво е това?
Момичето се извърна с грейнало лице — Открих нещо, все едно говореха очите ѝ, нещо прекрасно — и му го подаде. В ръката му предметът се оказа неочаквано тежък: сферата беше пълна с течност. В течността падаха частици от блестяща бяла материя, като снежинки, които се утаяваха над пейзаж от малки сгради. В средата на този миниатюрен град имаше бяла кула, същата кула, осъзна Питър, в която се намираха сега.
Останалите се бяха насъбрали около тях.
— Какво е? — попита Майкъл.
Питър го подаде на Сара, която го показа на останалите.
— Някакъв макет, според мен. — Лицето на Ейми продължаваше да сияе от щастие. — Защо искаше да ни го покажеш?
На въпроса обаче отговори Алиша.
— Питър — каза, — не е зле да погледнеш това.
Тя обърна сферата надолу и показ написаните на дъното думи.
Вонята нямала нищо общо със скелетите, обясни Майкъл. Било газ от канализацията. Най-вече метан, което обяснявало защо мястото мирише като нужник. Някъде под хотела имало цяло море от стогодишни изтекли и насъбрали се в басейн отходни води на целия град, като събрани в огромен ферментиращ резервоар.
— Да не сме тук, когато тръгне да излиза — предупреди той. — Ще се разнесе най-звучната пръдня в историята. Мястото ще пламне като факла.
Намираха се на петнайсетия етаж на хотела и наблюдаваха как нощта пада. За няколко изпълнени с паника минути им се стори, че може би трябва да се подслонят в по-ниските нива на сградата. Единственото стълбище, което откриха от другата страна на казиното, беше задръстено със столове, маси, матраци, куфари, всичките изкривени и разбити, като нахвърляни от огромна височина. Холис предложи да отворят с лоста един от асансьорите. Ако кабелът е невредим, каза той, можели да се изкачат с два етажа, достатъчно, за да заобиколят барикадата и да тръгнат нагоре по стълбището.
Получи се. На шестнайсетия етаж се натъкнаха на втора барикада. Подът на стълбището беше осеян с гилзи от куршуми. Излязоха и се озоваха в притъмнял коридор. Алиша запали нова светеща пръчка. По дължината на целия коридор се редяха врати. ЛУКСОЗНИ АПАРТАМЕНТИ, пишеше на стената.