Съвсем се обърка.
— За кого говориш, Сара?
Сара не отвърна. Изведнъж очите ѝ се разшириха. Погледът ѝ минаваше покрай него, насочен вън от прозореца.
Питър се извърна рязко. Сара се изправи и застана до него.
— Какво видя?
Сара посочи.
— От другата страна на улицата, на кулата горе.
Погледна през мерника за нощно виждане.
— Нищо не виждам.
— Там беше, сигурна съм.
В стаята влезе Ейми. Притискаше сферата към гърдите си. С другата си ръка сграбчи Питър за ръката и го задърпа далеч от прозореца.
— Какво има, Ейми?
Стъклото зад тях не се строши, то експлодира сред водопад от проблясващи късчета. Въздухът от тялото му излетя, когато прелетя през стаята. Чак по-късно Питър разбра, че виралът се е появил точно отгоре им. Чу писъците на Сара, не бяха думи, а ужасени крясъци. Удари се в пода, претърколи се, крайниците му бяха оплетени с тези на Ейми, видя как създанието изскача обратно през прозореца.
Сара я нямаше.
Алиша и Холис бяха вече в стаята, всички бяха там, Холис отмяташе ремъка на пушката си, втурнал се към прозореца. Прицели се надолу, обхождайки околността с цевта. Не стреля.
— Мамка му!
Алиша помогна на Питър да се изправи.
— Порязал ли си се? Одраска ли те?
Всичко в него продължаваше да се гърчи. Поклати глава отрицателно.
— Какво стана? — извика Майкъл. — Къде е сестра ми?
Питър успя да проговори:
— Взе я.
Майкъл сграбчи Ейми за ръцете. Тя продължаваше да стиска сферата, която по някакво чудо беше останала здрава.
— Къде е тя? Къде е?
— Престани, Майкъл! — изкрещя Питър. — Плашиш я!
Сферата падна на пода с трясък, докато Алиша дърпаше Майкъл, изблъскваше го към дивана. Ейми се заотдръпва назад с изпълнени със страх очи.
— Верига — говореше Алиша, — успокой се!
В очите му имаше гневни сълзи.
— Не ми разтягай тия!
Изведнъж се разнесе гръмовит глас:
— Всички да млъкват!
Обърнаха се към Холис, който стоеше до прозореца с опряна на хълбока пушка.
— Млъквайте. Веднага — изгледа ги. — Ще върна сестра ти, Майкъл.
Холис коленичи и започна да рови в раницата си за още пълнители с патрони, тъпчеше ги в джобовете на якето си.
— Видях накъде я отнесе. Трима са.
— Холис… — подхвана Питър.
— Не питам — посрещна той погледа на Питър. — Точно ти най-добре ще разбереш защо трябва да тръгвам.
Майкъл пристъпи към него.
— Идвам с теб.
— И аз идвам — каза Кейлъб. Вдигна поглед към групата с внезапно появила се несигурност. — Искам да кажа, че всички идваме. Нали?
Питър погледна към Ейми. Тя седеше на дивана с отбранително присвити към гърдите си колене. Поиска от Алиша пистолет.
— За какво?
— Ако ще излизаме, на Ейми ще ѝ трябва оръжие.
Измъкна го от колана си. Питър освободи пълнителя, за да провери дали е зареден, после го върна в дръжката и дръпна затвора, за да вкара патрон в цевта.
— Един изстрел — каза той. Посочи гръдната кост. — Това е единствената възможност. Ето тук. Знаеш ли как да стреляш?
Ейми вдигна очи от оръжието в ръката си и кимна.
Събираха мунициите си, когато Алиша дръпна Питър настрана.
— Не че възразявам — прошепна, — но може и да е клопка.
— Знам, че е клопка — Питър взе пушката и раницата си. — Мисля, че го разбрах още щом влязохме в това място. Всички тия блокирани улици, те ни доведоха направо тук. Но Холис има право. Не трябваше да изоставям Тео, няма да изоставя и Сара.
Запалиха светещите си пръчки и излязоха в коридора. На върха на стълбището Алиша се приближи към парапета и погледна надолу, обхождайки района с мерника на пушката си. Даде им знак, че е чисто, и им махна да вървят.
Така започнаха да слизат, от площадка на площадка, Алиша и Питър се редуваха отпред, Маусами и Холис пазеха отзад. Когато стигнаха до третия етаж, излязоха от стълбището и тръгнаха по коридора към асансьорите.
Средният асансьор стоеше отворен, както го бяха оставили. Надзърнаха през ръба и Питър видя кабината с отворен капак на покрива да стои долу. Залюля се на кабела на кабината, пушката беше на гърба му, и се хвърли към покрива ѝ, после скочи вътре. Асансьорът се отвори в друго лоби, високо колкото два етажа със стъклен покрив. Стената към отворената врата беше покрита с огледала, на които виждаше под ъгъл пространството отвън. Насочи пушката си навън, притаил дъх. Но окъпаното в лунна светлина място беше пусто.
Изсвири през капака към другите.
Останалите го последваха, пускаха оръжията си през капака и скачаха. Последна беше Маусами. Питър забеляза, че носи две раници и по един ремък на всяко рамо.