— И на Сара — обясни тя. — Помислих си, че би искала да ги вземем.
Казиното беше в тяхно ляво, в дясно беше тъмният коридор с празните магазини. Зад тях се намираше главният вход и хъмвитата. Холис беше видял ятото от трима, грабнало Сара, да пресичат улицата и да се отправят към кулата. Планът беше да стигнат до откритата част пред хотела, да използват колите, а с огнестрелните оръжия да се прикриват. След това — Питър не знаеше.
Стигнаха до лобито с онемялото пиано. Навсякъде беше тихо без никаква промяна. На светлината от пръчките нарисуваните фигури по тавана изглеждаха така сякаш се реят свободно над главите им, без да имат допир с някаква физическа равнина. Когато Питър ги видя за пръв път, те му се сториха застрашителни, сега чувството си беше отишло. Питър осъзна, че тези влажни очи и нежни, заоблени лица, са на Малки.
Стегнаха до входа и приклекнаха до отворения прозорец.
— Аз съм първа — каза Алиша. Отпи от манерката си. — Ако е чисто, влизаме и тръгваме. Не искам да се задържам при основата на сградата повече от две секунди. Майкъл, заеми мястото на Сара зад волана на второто хъмви. Искам ви отгоре на тези петдесетте. Кейлъб, тичаш с всички сили, влизаш вътре и не изпускаш Ейми. Аз ще ви прикривам, докато всички се качат на колите.
— Ами ти?
— Не се коси, няма да ви оставя да тръгнете без мен.
После се изправи и излезе през прозореца, хукна към най-близката кола. Питър припълзя да заеме позиция. Отвън беше абсолютен мрак, портикът спираше лунната светлина. Чуха тихо тупване, когато Алиша се прикри до едно от хъмвитата. Притисна приклада на оръжието си здраво към рамо, искаше му се Алиша да подсвирне, че всичко е чисто.
До него Холис прошепна:
— Защо се бави, по дяволите?
Толкова тъмно беше, че мракът сякаш оживя, не беше отсъствие, а пулсиращо около тях присъствие. По косата му заблестя пот от напрежение. Пое си дъх и притисна с пръст спусъка на пушката, готов за стрелба.
От мрака към тях се втурна фигура.
— Бягайте!
Алиша се вмъкна през прозореца с главата напред и Питър разбра какво вижда: движеща се маса от бледозелена светлина, като надигаща се вълна, насочена към сградата.
Вирали. Улицата беше пълна с вирали.
Холис започна да стреля. Питър опря оръжието си на рамото и стреля два пъти, преди Алиша да го сграбчи за ръкава и да го дръпне от прозореца.
— Твърде много са! Махай се оттук!
Едва бяха стигнали до средата на лобито, когато чуха трясък от трошене на дърво. Предната врата беше разбита. Всеки миг виралите щяха да нахлуят. Напред Кейлъб и Маусами спринтираха по коридора към казиното. Алиша стреляше зад тях в кратки откоси и прикриваше оттеглянето им, гилзите от изстреляните от нея патрони звъняха по покрития с плочи под. От проблясващата светлина на дулото ѝ Питър видя Ейми на четири крака до пианото опипом да търси нещо по земята. Оръжието ѝ. Нямаше смисъл да го търси. Сграбчи я за ръка и я затегли по коридора след останалите. Разумът му повтаряше: мъртви сме. Всички сме мъртви.
От вътрешността на сградата се чу нов трясък от потрошено стъкло. Обграждаха ги. Скоро щяха да са напълно обкръжени, изгубени в мрака. Като в търговския център, даже още по-лошо, защото не беше светло, за да бягат. Сега Холис беше зад тях. Пред себе си виждаше светлината на светеща пръчка и силуета на Майкъл, който се промъкваше през счупения прозорец на ресторанта. Когато стигна до него, видя вътре Кейлъб и Маусами. Викна към Алиша:
— Насам! Побързай!
Изблъска Ейми, видя как Майкъл изчезва в друга врата отзад.
— Върви след тях — извика. — Тръгвай!
Алиша беше до него, дърпаше го през прозореца. Спря за миг, измъкна нова светеща пръчка от торбата си и я удари в коляното. Втурнаха се през помещението към задната врата, която все още се люлееше след излизането на Майкъл.
Нов коридор, тесен и с нисък като в тунели таван. Питър видя Холис и другите пред себе си, помаха им, викаше имената им. Изведнъж мирисът на газовете от отходните води стана силно натрапчив, почти замайващ. Питър и Алиша се завъртяха, когато първият вирал се втурна през вратата зад тях. Коридорът се освети от изстрелите им. Питър стреляше на сляпо, целеше се във вратата. Първият падна, после още един и още един. Но те продължаваха да прииждат.
Осъзна, че натиска спусъка, но не стреля. Оръжието му беше празно. Изстрелял беше и последния си патрон. Алиша отново го затегли по коридора. Площадка със стъпала, които водеха към следващ коридор. Удари се в стената и за малко да падне, но продължи да тича.
Коридорът свърши пред двукрила врата, която се отваряше към кухня. Стълбите ги бяха отвели в подземните нива, в работните помещения на хотела. Редици от медни съдове висяха по тавана над широка стоманена маса, която блестеше с отразения блясък от светещата пръчка на Алиша. Едва дишаше, въздухът беше задушлив от дим. Хвърли празното си оръжие и грабна провесен от тавана съд. Грамаден и тежък меден тиган.