Нещо ги беше последвало през вратата.
Обърна се, размаха тигана и се изви назад върху печката — жест, който би изглеждал комичен, ако не го изпълваше такова отчаяние — прикри Алиша с тялото си, когато виралът скочи върху стоманената маса и приклекна. Женска: пръстите ѝ бяха покрити с пръстени, като онези, които бяха видели по скелетите на масата с картите. Стоеше с разперени ръце, пръстите ѝ се гърчеха, раменете ѝ се движеха вълнообразно от едната на другата страна.
— Вижда себе си! — каза Алиша.
Какво чакаше виралът? Защо не нападаше?
— Отражението ѝ! — просъска Алиша. — Вижда отражението си в тигана!
Питър дочу нов шум, който дойде от вирала, изпълнено със скръб носово стенание, като кучешки вой. Като че образът ѝ на дъното на тигана пораждаше у нея дълбоко и печално разпознаване. Питър предпазливо раздвижи напред-назад тигана, а погледът на виралът го следваше омаян. Колко време можеше да държи тигана така, преди други вирали да нахлуят през вратата? Ръцете му бяха потни, въздухът беше толкова наситен с изпарения, че едва дишаше.
Мястото ще пламне като факла.
— Лиш, виждаш ли изход оттук?
Алиша бързо изви глава.
— Врата в твое дясно, на около пет метра.
— Заключена ли е?
— Откъде да знам!
Говореше през зъби, като правеше всичко възможно да остане неподвижен, да държи очите на вирала приковани в тигана.
— Има ли ключалка, да го вземат мътните?
Създанието се слиса, мускулите ѝ се напрегнаха и тялото ѝ потръпна. Устата ѝ зяпна, устните се разтвориха и разкриха блестящи зъби. Спряла беше да стене, започна да издава прещракващ звук.
— Не, не виждам.
— Хвърли граната.
— Няма достатъчно място тук!
— Хвърли. Стаята е пълна с газ. Метни я под нея и бягай с всички сили към вратата.
Алиша вмъкна ръка измежду телата им и посегна към кръста си, извади граната. Чу как я отвори.
— Готово — каза тя.
Чиста дъга, нагоре и над главата на вирала. Стана както Питър се надяваше. Очите на вирала се откъснаха от тигана, изви глава да проследи параболата на граната, която профуча през помещението, издрънча на масата, а после се търколи по пода. Питър и Алиша се обърнаха и хукнаха към вратата. Алиша стигна първа, връхлетя върху металната дръжка. Свеж въздух и усещане за широта, намираха се в нещо като товарна платформа. Питър броеше на ум. Една секунда, две секунди, три секунди…
Чу първия сигнал, разтърсващата детонация на гранатата, после втори, по-силен тътен, когато газът в помещението се възпламени. Претърколиха се под ръба на платформата, когато първо над тях излетя вратата, после дойде ударната вълна и лумнаха пламъци. Питър усети как целият въздух от дробовете му излетя. Притисна лице към земята, прикрил глава с ръце. Нови експлозии се разнесоха, от взривяването на други помещения с газ, огънят лумна нагоре по сградата. Над тях започнаха да падат отломки, навсякъде хвърчеше стъкло, разбиваше се на настилката с взрив от блестящи парченца. Пое дъх, пълен с дим и прах.
— Да се махаме! — извика Алиша. — Цялата сграда сдава!
Ръцете и лицето му бяха влажни, кой ли знае от какво. Намираха се някъде в южната част на сградата. Тръгнаха през улицата на светлината на горящия хотел и се прикриха зад ръждясала преобърната кола.
Едва дишаха, кашляха от дима. Лицата им бяха покрити със сажди. Погледна към Лиш и видя дълго блестящо петно в горната част на бедрото ѝ, просмукало се в тъканта на панталоните ѝ.
— Кървиш.
Тя посочи главата му.
— И ти.
Във въздуха над тях отекна втора серия от експлозии. Огромна огнена топка се издигна нагоре през хотела и окъпа околността в ярка оранжева светлина, по улицата се посипаха обхванати от пламъци парчета.
— Според теб другите дали са се измъкнали? — попита той.
— Не знам — Алиша отново се закашля, после напълни устата си с вода от манерката и плю на земята. — Стой тук.
Позавъртя се около колата и се върна след минута.
— Преброих дванайсет пушека от тук. — Посочи неясно нагоре и надалеч. — Повечето са на кулата от другата страна на улицата. Пламъците са ги отблъснали, но няма да останат там дълго.
Такова беше положението. Навън в тъмното, с празни оръжия, хванати в капан от горяща сграда. И вирали. Седяха рамо до рамо, опрели гърбове на колата.
Алиша се извърна да го погледне.
— Добра идея беше. Да използваш тигана. Как разбра, че ще свърши работа?