Не знаеше от колко дни е тук. Прозорците бяха високо и през тях не се виждаше нищо. Късче бяло небе и нощем звездите. Последното, което помнеше, беше обърнато с главата надолу. Помнеше лицето на Питър, което изчезна, викът с името му, замахът, изхрущяването на врата му, докато го хвърляха нагоре към покрива. Най-накрая усещането за вятъра и слънцето по лицето си и оръжието, което падаше. Падаше с бавно въртеливо движение към пода.
А после нищо. Останалото беше черно пространство в паметта му, като вдлъбнатите ръбове на изваден зъб.
Седеше на леглото, когато чу да се доближават стъпки. Процепът на вратата се отвори и през нея се показа купа, плъзна се по пода. Същата водниста супа, която ядеше постоянно. Понякога в нея имаше и по малко месо, понякога само кост с костен мозък, да го изсмуче. В началото реши да не яде, да види какво ще направят те, които и да са. Но изтърпя само ден, преди гладът да надделее.
— Как се чувстваш?
Езикът на Тео беше набъбнал в устата му.
— Начукай си го.
Сух кикот. Ботушите се обръщат и прискърцват. Дали гласът беше на млад, или на възрастен човек, не можеше да каже.
— Това е то духа, Тео.
При звука на името му по гърба му пролази ледена тръпка. Тео не отвърна.
— Удобно ли ти е там?
— Откъде знаете кой съм?
— Не помниш ли? — мълчание. — Предполагам, че не помниш. Ти ми каза. Когато дойде тук. Добре си поговорихме с теб.
Напрегна паметта си да си припомни, но всичко беше потънало в мрак. Почуди се дали гласът е истински, или не. Гласът, изглежда, го познаваше. Може и да си въобразяваше. Рано или късно щеше да се случи, на място като това. Умът правеше каквото си иска.
— Не ти се говори сега, нали? Всичко е наред.
— Каквото ще правите, направете го и толкова.
— Вече го направихме. Правим го в момента. Огледай се, Тео. Какво виждаш?
Не се сдържа: огледа килията си. Леглото, дупката, мръсния прозорец. По стените имаше надписи, издълбани с камък, над които през изминалите дни си блъска ума. Повечето бяха безсмислени фигури — нито думи, нито образи, които да разпознава. Но имаше един ясен на нивото на очите над дупката: РУБЕН БЕШЕ ТУК.
— Кой е Рубен?
— Рубен? Ами май не познавам никакъв Рубен.
— Без игрички.
— О, имаш предвид Ру-бен — отново тих смях. Тео би дал живота си, за да мине през стената и да размаже лицето на говорещия. — Забрави Рубен, Тео. Нещата не се развиха добре за Ру-бен. Ру-бен, може да се каже, е стара история — мълчание. — Кажи ми как спа?
— Какво?
— Чу ме. Харесваш ли дебелата дама?
Дишането му спря.
— Какво каза?
— Шибаната дебела дама, Тео. Хайде. Поработи с мен. Всички сме били там. Дебелата дама в главата ти.
Споменът се пръсна в ума му като къс изгнил плод. Сънищата. Дебелата дама в кухнята. Глас от другата страна на вратата, който знае какви са били сънищата му.
— Трябва да призная, никога не съм я харесвал много — говореше гласът. — По цял ден все едно и също телевизионно предаване. А и тази воня. На какво, по дяволите, прилича това?
Тео преглътна, опита се да събере ума си. Стените около него някак се бяха приближили, притискаха го. Улови глава с ръце.
— Не знам за никаква дебела дама — каза Тео.
— Разбира се, че не знаеш. Всички сме преминали през това. Не си единствен. Да те попитам нещо. — Гласът падна до шепот. — Съсече ли я вече, Тео? С ножа? Стигна ли до тази част?
Пристъп на гадене. Дъхът му спря в гърдите му. Ножът, ножът.
— Не си още, значи. Ами ще го направиш. Всичко с времето си. Повярвай ми, когато стигнеш до тази част, ще се почувстваш много по-добре. Това е повратната точка, може да се каже.
Тео вдигна лице. Процепът долу на вратата все още беше отворен, през него си виждаше върхът на ботуш, с почти бяла от протриването кожа.
— Тео, слушаш ли ме там?
Очите му стояха приковани към ботуша, обзет от натрапчива идея. Предпазливо стана от леглото и отиде до вратата, заобиколи купата. Приклекна.
— Чуваш ли ме? Защото ти говоря за сериозно облекчение.
Тео посегна. Твърде късно: ръката му сграбчи празното пространство. Взрив от болка: нещо го притискаше, притискаше китката му силно. Ток на ботуш. Премаза костите, приклещи ръката му към пода. Размазваше и се въртеше. Долепи лице до студената стомана на вратата.