— Мамка му!
— Боли, нали?
Дребни звездици затанцуваха пред очите му. Опита се да издърпа ръката си, но силата, която я притискаше, беше прекалено голяма. Сега беше прикован, с една ръка, протегната през процепа. Но болката означаваше нещо. Означаваше, че гласът е истински.
— Върви… по… дяволите.
Токът отново се завъртя. Тео извика от болка.
— Добро попадение, Тео. Къде си мислиш, че си? Адът е новият ти адрес, приятелю мой.
— Не съм ти… никакъв приятел — накъсано каза той.
— Може и да не си. Може пък да не му е времето. Но ще станеш. Рано или късно ще станеш.
После изведнъж натискът върху ръката на Тео отслабна, липсата на мъчението беше така неочаквано, че напомняше удоволствие. Тео издърпа ръката си през процепа и се долепи до стената, дишаше тежко, люлееше китката в скута си.
— Защото, вярваш ли или не, има неща, които са по-лоши от мен — каза гласът. — Спокойни сънища, Тео.
А после процепът се затвори.
VIII
Раят
Четирийсет и седем
Пътуваха от часове. Можеха единствено да лежат на металния под, но беше невъзможно да спят. Сякаш всеки път, когато Майкъл притвореше очи, камионът се раздрусваше от неравност на пътя или завиваше в една или друга посока и тялото му политаше.
Вдигна глава да види дневната светлина иззад единствения прозорец на купето, подсилен със стоманена решетка малък отвор във вратата. Устата му съвсем пресъхна. Чувстваше се разбит, сякаш чук го е млатил цялата нощ. Изправи се и седна, облегнал гръб на стената на друсащото се купе и изтри лепкавата мръсотия от очите си. Другите лежаха, облегнати на раниците си в различни неудобни пози. Всички имаха някакви наранявания, но Алиша изглеждаше най-зле. Лежеше с лице към него и гръб към стената. Лицето ѝ беше бледо и влажно, очите отворени, но погледът ѝ беше безжизнен. Предишната нощ Маусами се постара да почисти раната и да превърже крака на Алиша, но Майкъл знаеше, че раната е тежка. Само Ейми, изглежда, спеше. Лежеше свита на пода до него, с прибрани към гърдите колене. Косата ѝ беше разпиляна по бузата ѝ и се люлееше насам-натам от движението на камиона.
Споменът го връхлетя като плесница.
Сара, сестра му, беше изчезнала.
Спомни си как тичаше с всички сили през кухнята и навън към товарната платформа заедно с останалите, където се оказа обкръжен — навсякъде бяха, все едно пушеците си бяха спретнали проклета веселба на улицата — после камиона с огромното дуло, което се приближаваше към тях и бълваше огнени пламъци. Влизайте, влизайте, крещеше към него жената от покрива. Уцелила беше момента, Майкъл се оказа парализиран от страх. Прикован към земята. Холис и другите му крещяха: Хайде, хайде, а Майкъл не можеше да помръдне и мускул. Сякаш бе забравил как. Камионът беше на не повече от десет метра, които изглеждаха като хиляда. Обърна се и един от виралите го прикова с поглед, наклонил глава по онзи странен техен начин, и всичко тръгна на забавен каданс, което не беше никак добре. Боже, казваше глас в главата на Майкъл, боже боже боже, и тогава жената улучи вирала с огнехвъргачката, заля го с огнена течност. Зацвъртя като топка мазнина. Майкъл всъщност чу пукването. После с изненадваща сила някой го затегли за ръка — Ейми, от всички тъкмо тя, не предполагаше, че такова дребно създание крие толкова сила — заблъска го към камиона.
Вече беше сутрин. Майкъл полетя напред, когато колата забави ход. До него Ейми отвори очи, претърколи се и седна, отново притиснала колене до гърдите си, вперила поглед във вратата.
Камионът спря. Кейлъб пропълзя до прозореца и надзърна навън.
— Какво виждаш? — Питър се беше понадигнал. В косата му имаше засъхнала кръв.
— Някаква сграда, но е твърде далече.
По покрива се чуха стъпки, вратата на шофьора се отвори и затвори.
Холис посегна към пушката си.
Питър го спря с ръка.
— Почакай.
— Ето ги… — каза Кейлъб.
Вратата се отвори и дневната светлина заслепи очите им. Две въоръжени фигури, осветени в гръб. Жената беше млада, с тъмна, остригана до скалпа коса. Мъжът, много по-възрастен, с фино, широко лице, с нос, който сякаш беше ударен, и небръсната от няколко дни брада. И двамата носеха грубите си ризници, които придаваха на главите им странна несъразмерност.