Тя рязко спря в долния край на леглото.
— Стани, Лазаре. Как си, партньоре?
От изумление Майкъл не успя да отговори. И кой е Лазар?
Алиша се обърна към Питър.
— Не му ли каза?
— Тъкмо щях да го сторя — каза Питър.
— Какво да ми каже?
— Сестра ти, Майкъл — Питър се смееше срещу него — Тук е.
Очите на Майкъл се напълниха със сълзи.
— Не е смешно.
— Не се шегувам, Майкъл. Сестра ти е тук. Невредима.
— Не си спомням.
Шестимата стояха скупчени около леглото на Майкъл: Сара, Питър, Холис, Алиша, жената на име Били и мъжът със сините очи, който се беше представил на Майкъл като Джуд Крип. След като Питър съобщи на Майкъл новината, Алиша излезе да доведе сестра му. След секунди Сара се втурна в стаята и го връхлетя, хлипаше и се смееше. Толкова необяснимо беше, че Майкъл не знаеше откъде да започне, какво да пита. Сара беше жива. За минута само това беше от значение.
Холис му обясни как я открили. Ден след пристигането им той и Били се върнали в Лас Вегас, за да потърсят хъмвитата. Стигнали до хотела и заварили всичко в развалини, бетонни останки, от които се виел дим и висели греди. Цялата източна страна на сградата рухнала, планина от развалини затрупали улицата. Хъмвитата били някъде зад нея, смачкани до неузнаваемост. Сажди и прахоляк изпълвали въздуха, всичко било покрито с пепел. Съседен хотел, върху който се прехвърлил пожарът, продължавал да тлее. Но сградата от източната страна, където Холис видял виралът да отнася Сара, стояла невредима. Това, оказало се, било ресторант Айфеловата кула. Дълго стълбище стигало до върха на кулата с огромна зала, обкръжена от прозорци, много от които изпочупени или липсващи и гледали към разрушения хотел.
Под една от масите в безсъзнание лежала Сара. Холис я докоснал и тя се пробудила, но погледът ѝ бил стъклен, празен. Изглежда не знаела нито къде е, нито какво се е случило с нея. По лицето и ръцете си имала охлузвания. Една от китките ѝ изглежда била счупена, защото я държала странно в скута си. Холис я вдигнал на ръце и слязъл по единайсетте етажа стъпала на притъмнялото и изпълнено с гъст дим стълбище. Сара започнала да се опомня чак на половината път за Рая.
— Така ли е станало наистина? — попита Майкъл сестра си.
— Щом казва. Честно, Майкъл, аз си спомням единствено как играя сама на карти. После се озовах в камиона с Холис. Преди това нямам никакви спомени.
— Наистина ли си добре?
Сви рамене. Така било. С изключение на охлузванията и бинтованата с шина китка, която се оказала, че не е счупена, а само изкълчена, по нея нямало видими наранявания.
— Чувствам се добре. Не мога да го обясня.
На стола си Джуд се извърна към Алиша.
— Трябва да призная, Лиш, че те бива да организираш веселби. Искаше ми се да видя изражението им, докато мяташ граната.
— И Майкъл има принос за веселбата. Той ни каза за метана. А пък Питър използва тигана.
— Тази част все още не ми е много ясна — намръщи се Били. — Ти мислиш, че се е забавила заради отражението си?
Питър сви рамене.
— Знам само, че свърши работа.
— Може пък виралите да не си падат по готвенето ти — предположи Холис.
Разсмяха се.
Толкова странно беше, помисли си Майкъл. Не само разказа за случилото се, но и начинът, по който всички се държаха, съвсем и безкрайно безгрижни.
— Хич не проумявам обаче какво изобщо сте търсели на това място — продължи той — радвам се, че сте тук, но не ми изглежда да е случайност.
Отговори Джуд:
— Редовно изпращаме патрули към града, за да събират полезни материали. Когато хотелът пламна, бяхме само на три преки от него. Имаме укрепен подслон в приземието на едно от старите казина. Чухме взрива и се втурнахме натам — Усмихна се. — Чист късмет си е, че ви видяхме.
Майкъл се замисли над чутото.
— Не може да е истина — каза той след миг. — Ясно си спомням. Хотелът избухна след като излязохме. Вече бяхме там.
Джуд умислено поклати глава.
— Не е точно така.
— Не, питай я. Тя видя всичко — Майкъл се обърна към Били, която хладнокръвно го наблюдаваше със същата сдържана тревога. — Ясно си спомням. Стреляхте по тях с оръжие, а Ейми ме издърпа в камиона. Тогава чухме експлозията.
Холис се намеси преди Били да отговори:
— Май малко си го поразбъркал, Майкъл. Аз те издърпах в камиона. Хотелът вече гореше. Вероятно това имаш предвид.
— Мога да се закълна — Майкъл отново впери поглед в Джуд, в изсеченото му както с длето лице. — И казвате, че сте бил в подслона, така ли?
— Горе-долу.
— На три преки.
— Почти — усмихна се сговорчиво — Казах ти вече, втори такъв късмет няма да има, приятел.