Майкъл долови нажеженото и изнервено внимание на всички. Историята на Джуд не пасваше, очевидно беше. Кой ще тръгне да напуска сигурността на укрепен подслон посред нощ и да се втурва към горяща сграда? И защо всичко се натъкмяваше с него? Три улици от три страни на хотела бяха блокирани с отломки. Това означаваше, че Джуд и Били са дошли от източна посока. Опита се да си спомни от коя страна на сградата излязоха. Юг, помисли си той.
— Проклятие, не знам — каза най-накрая. — Може пък и аз да не помня точно. Истината е, че в главата ми всичко е каша.
Били кимна.
— Нормално е да е така след продължителен период на безсъзнание. Сигурна съм, че след няколко дни ще започнеш да си припомняш.
— Били е права — каза Питър. — Да оставим пациента да се съвзема. — Обърна се към Холис. — Олсън каза, че ще ни изведе из нивите да разгледаме. Да видим как те правят нещата.
— Кой е Олсън? — попита Майкъл.
— Олсън Хенд. Той е главният тук. Сигурен съм, че скоро ще се запознаеш с него. Какво ще кажеш, Холис?
Едрият мъж се засмя.
— Добра идея.
С тези думи всички станаха да си вървят. Майкъл се примири, че ще лежи сам, озадачен от странните нови обстоятелства, когато в последния миг Сара се втурна обратно към него. Джуд я наблюдаваше иззад екрана. Тя улови Майкъл за ръката и бързо го целуна по челото, за първи път от години.
— Радвам се, че си добре — каза тя. — Събирай сили, нали? Всички чакаме да се съвземеш.
Майкъл напрегнато слушаше как излизат. Стъпките им, после шум от тежката врата, която се отваря и затваря отново. Изчака още минута, за да се увери, че е сам. Отвори ръка, за да прочете късчето хартия, което Сара тайно беше скрила там.
Нищо не им казвай.
Четирийсет и осем
Празненството, което Питър беше споменал, се състояло предишния ден, третата вечер от пристигането им. Било възможност да се запознаят с всички, с целия Рай, събран заедно. А видяното не им се сторило истинско.
Нищо не изглеждало истинско, като се започне с твърдението на Олсън, че там няма вирали. Само на двеста километра на юг, Лас Вегас гъмжал от тях. Пътували до Джошуа Вели и Келсо, през подобен терен, а виралите ги следвали по целия път. Миризмата на стадото, отбеляза Алиша, се носела надалеч от вятъра. Въпреки това единственото отбранително средство, изглежда, било метална ограда, съвсем недостатъчна, за да ги предпази от нападение. Освен огнехвъргачките на вановете, признал Олсън, изобщо нямали други оръжия. Пушките били за сплашване, всичките им муниции привършили още преди десетилетия.
— Ето, сами виждате — казал им той — тук водим напълно мирно съществуване.
Олсън Хенд. Питър за пръв път срещал такъв човек, толкова спокоен във властта си. Освен Били и мъжът на име Джуд, които, изглежда, били негови помощници, и шофьорът на камиона, докарал ги от Лас Вегас — Гюс май бил инженер, който отговарял за нещо, което наричали „физическото предприятие“, — Питър не забелязал друга форма на йерархия. Олсън нямал титла, просто давал разпорежданията. А въпреки това носел своята отговорност с лекота и предавал исканията си с ненатрапчив, дори с нотка на извинение тон. Висок и среброкос — като повечето мъже, Олсън носел косата си вързана на конска опашка, докато жените и децата били подстригани късо — прегърбената му стойка сякаш едва изпълвала оранжевия му комбинезон, събирал върховете на пръстите си, когато говори. Приличал повече на благодушен баща, отколкото на човек, натоварен с отговорността за живота на триста души.
Олсън им разказал историята на Рая. Научили я още в първите часове на пристигането си. Намирали се в лечебницата, където за Майкъл се грижела дъщерята на Олсън, Майра — ефирно, слабичко момиче, с късо остригана коса, толкова бледа и фина, че изглеждала прозрачна. Момичето май ги гледало притеснено и изплашено. След като ги пренесли от вана, седмината били съблечени и изкъпани, вещите им конфискувани, щели да им ги върнат, уверил ги Олсън, но без оръжията. Ако пожелаели да си тръгнат — тук Олсън замълчал, за да отбележи с обичайната си мекота, че се надява да изберат да останат, — оръжията им щели да им бъдат върнати. Но засега пушките и ножовете се пазели под ключ.
Колкото до Рая, голяма част от историята около него просто не била известна, обясни им Олсън. Историите се трупали, променяли се с времето, докато вече не било ясно каква е истината. Но по няколко точки имало всеобщо съгласие. Първите заселници били бежанци от Лас Вегас, които дошли на мястото в последните дни на войната. Дали са дошли с цел и с надеждата, че затворът с неговите решетки, стени и огради може да им предложи някаква сигурност, или просто са спрели на път за някакво друго място, никой не знаеше. Но след като си дали сметка, че няма вирали, околностите били негостоприемни пущинаци — образуващи вид природна бариера, — избрали да останат и да се устроят в пустинните условия. Затворническият комплекс бил създаден от две части: Щатски изправителен дом Дезърт Уелс, където се прислонили първите заселници, и съседния му Охранителен лагер, лагер за селскостопански занимания на младежи, престъпили закона, който не бил охраняван строго. Там сега живеели всички жители. И дворът, на който бил наречен затворът, осигурявал вода за напояване, както и постоянен приток на вода за охлаждане на някои от сградите, включително лечебницата. Затворът покривал огромна част от нуждите им, чак до оранжевите комбинезони, които почти всички продължавали да носят. Останалото събирали от градовете, разположени на юг. Не водели лесно съществуване, липсвали им много неща, но на това място поне били свободни да живеят без постоянната заплаха от виралите. В продължение на много години изпращали разузнавателни отряди, за да търсят други оцелели, с надеждата да ги доведат на сигурно място. Откривали такива, всъщност малцина, но от много години такова нещо не се било случвало и отдавна загубили надежда да открият и други.