— Точно затова — казал Олсън с блага усмивка — присъствието ви тук е същинско чудо. — Очите му се замъглили. — Присъствието на всички ви. Чудо.
Първата нощ прекарали в лечебницата с Майкъл, а на следващия ден се преместили в две съседни сиви тухлени постройки в покрайнините на полето, обърнати към прашен площад с куп гуми в средата, краищата му били обградени от варели за огрев. Там прекарали три дни в изолация, задължителната карантина. От другата страна имало още къщурки, които изглеждали празни. Техните били спартански, във всяка от двете къщурки имало маса и столове, а в задната стая легла. Въздухът бил тежък и задушен, а подът посипан с чакъл.
На сутринта Холис излязъл с Били, за да потърсят хъмвитата, колите не достигали, по думите на Олсън, и си заслужавало риска да отидат и проверят дали са оцелели при експлозията. Дали Олсън е имал намерение да ги запази за собствена употреба, или да им ги върне, Питър не знаеше. Жестът бил двусмислен и Питър решил да не настоява. След като седмината едва не се изпекли до смърт от жегата във вана, а Майкъл изпаднал в безсъзнание, най-мъдро било да казват колкото се може по-малко. Олсън ги разпитвал за Колонията и защо са тръгнали на път, и все някакво обяснение трябвало да му дадат. Но Питър му казал само, че са от поселище в Калифорния и са тръгнали да търсят оцелели. Не казал на Олсън нищо за бункера, затова мълчанието му предполагало, че идват от място, където са добре въоръжени. Вероятно щяло да настъпи момент, в който да се наложи да каже истината на Олсън или поне по-голямата част от нея. Но този момент все още не бил дошъл, а Олсън засега явно приел предпазливото му обяснение.
През следващите няколко дни другите жители крадешком ги наблюдавали. Зад къщурките били полята с насаждения с дълги тръби за напояване от централната помпа; стадото със седемстотин глави добитък, които се помещавали в обширни засенени кошари. От време на време виждали кълбата прах, които се издигали от някоя кола, насочила се към другата ограда. Но като се изключи това и няколкото фигури в полето, други хора не видели. Къде били останалите? Вратите на къщурките им не били заключени, но от другата страна на празната площадка стояли двама мъже, облечени с оранжеви комбинезони. Тези мъже им носели храна, обикновено в компанията на Били или Олсън, които ги осведомявали за състоянието на Майкъл. Майкъл явно бил изпаднал в дълбок сън — не непременно кома, уверил ги Олсън, но нещо подобно. Уверили ги, че и преди са наблюдавали последствията от жегата. Но температурата му спаднала, което било добър знак.
Сутринта на третия ден Сара се върнала при тях.
Не помнела нищо от случилото се с нея. Тази част от историята, която разказали на Майкъл, като се събудил на следващия ден, не била лъжа, както и разказът на Холис как я открил. Обзело ги щастие и облекчение — Сара изглеждала невредима, но малко бавно възприемала новите обстоятелства — и наистина както пленничеството ѝ, така и завръщането ѝ били дълбоко озадачаващи. Също и липсата на прожектори и стени: не се връзвало.
Тогава обзелото ги щастие от мисълта, че са открили друго човешко селище, било заместено от дълбока тревога. Продължавали да не виждат никого, освен Олсън, Били, Джуд и двамата мъже, които ги наблюдавали и чийто имена били Хеп и Лион. Другият знак за живот били група от четири Малки в дрипи, които всяка сутрин излизали да играят при гумите на площадката, но странното било, че никакви възрастни не се появявали да ги потърсят. Когато приключвали да играят, просто си тръгвали. Щом не били затворници, защо тогава ги наблюдавали? Ако са затворници, защо са всичките преструвки? Къде били останалите? Какво му имало на Майкъл, защо не идвал в съзнание? Раниците им, както обещал Олсън, им били върнати. Очевидно съдържанието в тях било проучено, а част от вещите, като медицинския комплект на Сара, липсвал. Но картите, които Кейлъб скътал във вътрешен джоб, очевидно били пропуснати. Самият затвор липсвал на картата на Невада, но открили град Дезърт Уелс, северно от Лас Вегас, на магистрала 95. На изток граничел с пуст сив район, без никакви пътища, нито градове, отбелязан с думите КОМПЛЕКС ЗА ТЕСТОВЕ НА ВОЕННОВЪЗДУШНИТЕ СИЛИ НЕЛИС. Разположен в западния край на този регион, само на няколко километра от град Дезърт Уелс, имало малък червен квадрат и названието НАЦИОНАЛНО ХРАНИЛИЩЕ ПЛАНИНА ЮКА. Ако Питър преценявал правилно месторазположението им, би трябвало ясно да виждат извисяващ се хълм, който да образува естествена преграда от север. Пътуването на юг на Холис, придружен от Били и Гюс, му дало възможност да огледа по-подробно околността. Огражденията, казал им Холис, били по-здрави, отколкото изглеждали — двойни прегради от дебела стомана на около десетина метра една от друга, завършващи с бодлива тел. Холис видял само два изхода. Единият на юг, в далечния край на полетата, явно водещ към пътя, ограждащ комплекса, и главния вход, който свързвал комплекса с магистралата. Главният вход бил обграден от двете страни с бетонни кули с наблюдателни постове, не знаели дали там има хора, или не, но един от облечените в оранжеви комбинезони мъже стоял в малката постройка за пазача на приземното ниво. Той отворил входната врата на Холис и Били, за да преминат.