Самият Рай се намирал само на няколко километра от магистралата, която водела на север. Първоначалният затвор, заплашителна грамада от сив камък, се издигал на източния край на комплекса, заобиколен от по-малки сгради и сглобяеми военни бараки. Между периметъра и магистралата, казал Холис, пресекли релси, които вървели в посока север-юг. Железницата очевидно водела направо към планините на север — странно, отбелязал Холис, защо ще им е на железниците да вървят към планина? При първата им среща, когато Питър попитал откъде се снабдяват с гориво за колите си, Олсън споменал за влаково депо. Но докато пътували на юг, казал Холис, те не спрели да заредят, затова не знаел дали има или няма депо за гориво. Все отнякъде се снабдявали с такова. Някъде тук в мисълта на Питър взела да се оформя идеята за напускане на това място, а това означавало да откраднат кола и да намерят гориво, с което да се движи.
Жегата била неистова. Дните на изолация започнали да си казват думата. Всички били нервни и се тревожели за Майкъл. Никой не спял в душните къщурки. Най-будна от всички била Ейми. Питър мислел, че момичето дори очи не е притваряло. По цяла нощ седяла на леглото си, а чертите ѝ се напрягали в очевидно огромна концентрация. Сякаш, мислел си Питър, се мъчела да разреши някаква задача наум.
На третата нощ Олсън дошъл при тях. С него били Били и Джуд. Предишните дни Питър стигнал до извода, че Джуд е повече от онова, за което се представя. Не можел да каже със сигурност откъде идва това усещане. Но имало нещо смущаващо в този мъж. Зъбите му били бели и прави, да се гледа в тях било невъзможно, както и в очите му, които сияели с пронизващо синьо. Придавали на лицето му неподвластен на годините израз, все едно е забавил времето. Освен това винаги, когато Питър поглеждал към Джуд, изпитвал усещането, че гледа във вихър. Питър осъзнал, че все още не е чул Олсън да му дава ясна заповед — Олсън се обръщал със заповеди към Били, Гюс и различните облечени в оранжеви дрехи мъже, които идвали и си отивали — и някъде в ума на Питър се оформила мисълта, че Джуд притежава определена власт, независима от Олсън. На няколко пъти наблюдавал как Джуд говори с мъжете, които ги пазеха.
На смрачаване тримата се появили откъм площадката, запътили се към хижата. Със стихването на жегата Малките дошли при гумите. Когато тримата минали покрай тях, децата изведнъж се пръснали като изплашени птици.
— Време е да видим как сте — казал Олсън, когато стигнал до вратата. Усмихвал се широко с усмивка, която вече им се струвала престорена. Усмивката му изглеждала празна. Застанал до Олсън, Джуд показвал двата си реда съвършени зъби, погледът на сините му очи подминавал Питър и се взирал в притъмнялата барака. Само Били изглеждала имунизирана срещу настроението. Изражението ѝ на стоик не издавала никаква емоция.