— Моля, елате всички — поканил ги Олсън. — Чакането приключи. Всички са нетърпеливи да ви видят.
Повел седмината през празния площад. Алиша се полюлявала на патериците си и държала Ейми близо до себе си. В предпазлива тишина навлезли сред лабиринт от къщурки. Изглеждали подредени като в мрежа, с алеи между редиците постройки, които очевидно имали жители: прозорците били осветени от фенери, в пространствата между сградите висели простори с пране, което съхнело на пустинния въздух. От другата страна грамадата на стария затвор се извисявала като изсечен в небето силует. Навън в тъмнината нямало прожектори, които да ги защитават, нямали дори нож на колана. Питър се чувствал странно като никога в живота си. Някъде отпред идвал дим и мирис на готвени ястия, както и гласове, които се засилвали с наближаването им.
Завили зад ъгъла и изведнъж видели многолюдно множество, събрано под покрива на широк навес, отворен от всички страни и издигнат нависоко с дебели стоманени пръти. Пространството се осветявало от огньове, запалени във варели, от които се виел дим. Варелите обграждали зоната. По краищата били наредени дълги маси и столове, облечени в комбинезони фигури разнасяли съдове с храна от близката постройка.
Замръзнали.
Изведнъж сред морето от лица, които се взирали в тях, се издигнал най-напред един глас, който повлякъл развълнуван порой възклицания: Ето ги! Пътешествениците! Дошлите отдалече!
Когато тълпата ги обкръжила, Питър се почувствал като преглътнат. И за кратко, докато бил залят от вълната човешко присъствие, забравил собствените си тревоги. Ето ги хората, стотици хора, мъже, жени, деца, които очевидно се радвали на присъствието им и той почти се почувствал като чудо, както казал и Олсън. Мъжете го тупали по раменете, ръкували се с него. Някои от жените му подавали бебета, сякаш са дарове. Други чисто и просто го докосвали бързо и се отдръпвали — объркани, изплашени или просто завладени от чувствата, Питър не можеше да каже със сигурност. Някъде в крайчеца на съзнанието си осъзнал, че Олсън приканвал хората да запазят спокойствие, да не се блъскат, но тези предупреждения били безполезни. Така се радваме да ви видим, повтаряли всички. Толкова сме щастливи, че дойдохте.
Изминали няколко минути, достатъчно време, през което Питър вече се чувствал изцеден от случващото се, от усмивките и докосванията, от повторените поздравления. Идеята да се запознае с нови хора, какво ли оставало за цяла тълпа, била нова и непривична за него и умът му едва я осмислял. Имало нещо детинско в тях, започнал да си мисли той, тези мъже и жени с оръфаните си оранжеви комбинезони, с безгрижните си лица и с широко отворените си невинни погледи, почти покорни. Сърдечността на множеството била безспорна, а въпреки това цялото събитие изглеждало нагласено, не приличало на естествена реакция, а на предварително замислено отношение с цел да провокира реакцията, която предизвикало у Питър: пълно обезоръжаване.
Всичките тези мисли минавали през ума му, докато част от него се борела да следва останалите; оказало се трудно. Тълпата ги разделила. Хвърляше само бързи погледи към тях: русата глава на Сара, която се извисявала над жена с бебе на рамене. Смехът на Кейлъб, който се чувал някъде, но той не се виждал. От дясната му страна около Маусами се тълпели жени и гукали одобрително. Питър видял как една протяга ръка, за да докосне корема на Маусами.
Изведнъж до него се появил Олсън. С него била дъщеря му Майра.
— Онова момиче, Ейми — казал Олсън и Питър за пръв път го видял да се мръщи. — Не може ли да говори?
Ейми стояла близо до Алиша, обкръжена от момиченца, които я сочели и с ръце прикривали смеха си. Докато Питър гледал, Алиша вдигнала една от патериците си, за да ги разгони, жестът ѝ бил наполовина шеговит, наполовина сериозен, накарала ги да се разпръснат. Очите ѝ бързо срещнали тези на Питър. Помощ, сякаш му казала. Но дори тя се усмихвала.
Отново се обърнал към Олсън.
— Не.
— Странно. За пръв път чувам за подобно нещо — погледнал към дъщеря си, после отново съсредоточил вниманието си върху Питър със загрижен вид. — Но тя иначе е… в ред, нали?
— В ред ли?
Замълча.
— Моля да ме извините за прямотата. Но жена, която може да носи дете, е голяма ценност. Няма по-важно от това, след като толкова малко от нас са оцелели. А виждам, че една от вашите женски е бременна. Хората са любопитни.
Вашите женски, помислил Питър. Странен начин на изразяване. Погледнал към Маусами, която продължавала да е заобиколена от жени. Осъзнал, че много от тях също са бременни.