Това поставяше въпроса за оръжията. Алиша вярваше, че някъде имат оръжейна — от самото начало тя твърдеше, че без значение какви ги разправя Олсън, тя е видяла оръжията им заредени — освен това направила всичко възможно да разпита Джуд по този въпрос предишната вечер. Джуд цяла вечер се навърташе около нея, както Олсън се беше навъртал покрай Питър. На сутринта я взе с пикап, за да ѝ покаже останалата част от комплекса. На Питър това не му хареса, но не трябваше да изпускат възможност неусетно да измъкнат информация.
Дори и да имаха оръжейна, Джуд с нищо не се издаде. Може пък Олсън да казваше истината, но не биваше да рискуват. Дори и така, взетите от тях оръжия все трябваше да са някъде. По сметките на Питър имаха три пушки, девет ножа, поне седем пълнителя с патрони и последната от гранатите.
— Ами затвора? — попита Кейлъб.
Питър вече го беше обмислял. С неговите подобни на крепост стени приличаше на място, в което може да се заключи нещо. Но досега никой от тях не се беше приближавал достатъчно, за да види как се влиза вътре. Мястото изглеждаше изоставено, както казваше и Олсън.
— Според мен трябва да изчакаме да мръкне и да му направим един оглед — каза Холис. — Не можем да сме сигурни срещу какво тръгваме, без да сме го направили.
Питър се обърна към Сара.
— Според теб след колко време Майкъл ще е в състояние да пътува?
Тя се намръщи несигурно.
— Дори не знам какво му е. Може пък наистина да е получил топлинен удар, макар аз да не мисля така.
И преди беше споделяла същите съмнения. Топлинният удар е достатъчно силен, за да му докара гърч, беше казала Сара, почти сигурно е щял да причини смъртта му, защото това означавало в мозъка му да има отток. Защитното му състояние на безсъзнание може и да било следствие от това, но сега, след като се събудил, тя не отчела никаква следа от травма. Говорът и двигателната му координация били в ред и реагирал нормално. Изглеждало така, сякаш е изпаднал в дълбок, но иначе нормален сън, от който просто се събудил.
— Продължава да е доста слаб — разказа Сара. — Отчасти причината е обезводняването. Ще минат два дни, преди да можем да го раздвижим, дори повече.
Алиша се свлече обратно на леглото си със стенание.
— Не вярвам да издържа толкова.
— Какъв е проблемът? — попита Питър.
— Джуд е проблемът. Знам, че трябва да се преструваме, но не знам колко още ще издържа.
Смисълът на думите ѝ беше ясен.
— Мислиш ли, че… Не знам, ще можеш ли да го удържиш?
— Не се притеснявай за мен. Мога да се грижа за себе си. Но на него няма да му хареса — замълча внезапно разколебана. — Има и друго, не е свързано с Джуд. Дори не съм сигурна, че трябва да повдигам темата. Някой спомня ли си Лайза Чоу?
Питър си я спомняше, поне по име. Лайза беше племенница на Стария Чоу. Тя и семейството ѝ, брат ѝ и родителите ѝ били изгубени през Тъмната нощ — убити или обсебени, не помнеше. Питър смътно си спомняше очите на Лайза от времето, което бяха прекарали в Убежището. Тя беше от по-големите деца, направо възрастна в неговите очи.
— Какво за нея? — попита Холис.
Алиша се подвоуми.
— Май днес я видях.
— Невъзможно — засмя се Сара.
— Знам, че е невъзможно. Всичко около това място е невъзможно. Но Лайза имаше белег на бузата си, това го помня. От някакъв инцидент, забравила съм какъв. И белегът беше същият.
Питър се приведе. Нещо в тази информация му се струваше важно, част от някакъв оформящ се в мислите му модел, който не беше придобил отчетлива форма.
— Къде?
— В мандрата. Убедена съм, че тя ме видя. Джуд беше с мен, затова не можах да се измъкна. Когато отново погледнах, вече я нямаше.
Възможно беше, предположи Питър, да се е измъкнала и някак да се е оказала тук. Но как младо момиче, каквато по онова време беше Лайза, ще пропътува подобно разстояние?
— Не знам, Лиш. Сигурна ли си?
— Не съм. Не можах да се уверя. Само казвам, че тя много приличаше на Лайза Чоу.
— Бременна ли беше? — попита Сара.
Алиша се замисли за миг.
— Сега като се замислям, беше.
— Много жени са бременни — намеси се Холис. — Има смисъл, нали? Малкото си е Малко.
— Но защо няма момчета? — продължи Сара. — И щом като толкова много от жените са бременни, не трябва ли да има повече деца?
— Няма ли? — попита Алиша.
— И аз си мислех същото. Но снощи не можах да преброя повече от двайсетина. А и децата, които виждаме, изглеждат напълно еднакви.
— Холис каза — продума Питър, — че отвън имало някакви деца.
Едрият мъж кимна.
— Играят си на купчината от гуми.
— Маратонка, я погледни.