Да се промъкнат покрай пазачите беше лесната част. Сара измисли плана. Да видим Лиш как ще го направи, каза и се запъти през вратата и площадката към двамата мъже, Хап и Лион, които стояха до варел за огрев и я наблюдаваха да върви към тях. Отиде до двамата, застана между тях и вратата на бараката. Преговаряха известно време. Един от мъжете, Хап, по-дребният, се обърна и си тръгна. Сара прокара ръка през косата си, сигналът. Холис се промъкна навън, прикрит в сянката на сградата, после Питър. Заобиколиха площадката от северната страна и застанаха при алеята. Миг по-късно Сара се появи, повела втория пазач, чието припряно припкане им подсказваха какво му е обещала. Когато мина покрай тях, Холис се изправи от прикритието си иззад празен варел, уловил крак от стол.
— Ей — подвикна Холис и така здраво халоса Лион, че онзи се строполи.
Завлякоха отпуснатото тяло навътре в алеята. Холис го върза. Уви краката му с кожен ремък, а под комбинезона намери скрит малък револвер с къса цев. Кейлъб дойде с въже за простиране. Вързаха ръцете и краката на мъжа и запушиха устатата му с парцал.
— Зареден ли е? — попита Питър.
Холис отвори барабана.
— Три патрона — тръсна китка и го затвори с щракване, после го подаде на Алиша.
— Питър, според мен тези сгради са празни — каза тя.
Така беше. Никъде нямаше светлини.
— Да побързаме.
Приближиха затвора от юг, през празното поле. Холис мислеше, че входът за сградата е от другата страна, обърнат към главния вход на комплекса. Имаше, каза той, нещо като тунел там, вход с извита каменна арка в стената. Щяха да се опитат да проникнат през него, ако се наложеше, но откъм наблюдателните кули този вход се виждаше като на длан. Вановете и пикапите се държаха в гараж от южната страна на сградата. Най-разумно от страна на Олсън и хората му щеше да е да държат най-ценните си притежания накуп, а при някакво събитие първо там да проверят.
Гаражът беше заключен, вратите спуснати и залостени с тежки катинари. Питър надзърна през един от прозорците, но не успя да види нищо. Зад гаража имаше дълъг бетонен път, който водеше към платформа с навес и двукрила врата в стената на затвора. В средата на пътя се виждаше тъмно петно. Питър коленичи и го докосна. Пръстите му се измокриха. Помириса ги. Машинно масло.
Вратите нямаха ръчки, нито видим механизъм, с чиято помощ да се отворят. Петимата се подредиха в редица и притиснаха ръце по гладката повърхност в опит да я вдигнат нагоре. Усетиха, че поддават, стояха затворени само от собствената си тежест, твърде тежки бяха, за да ги повдигнат, без да имат с какво. Кейлъб изтича към гаража. Чуха звън на счупено стъкло и след миг той се върна с лост.
Отново се наредиха. Успяха да повдигнат вратата достатъчно, за да може Маратонката да подпъхне лоста под нея. По бетона се показа ивица светлина. Вдигнаха нагоре вратата, вмъкнаха се един след друг и я затвориха зад себе си.
Озоваха се в нещо като товарна зона. Имаше намотани вериги и стари части от двигатели. Някъде наблизо капеше вода. Въздухът миришеше на масло и камък. Светлината идваше отгоре, трепетлив блясък. Влязоха по-навътре И от мрака се показа познат силует.
Хъмви.
Кейлъб го отвори отзад.
— Само петдесеткалиброва картечница. Има и три кутии патрони за нея.
— Тогава къде са другите оръжия? — попита Алиша. — И кой е докарал това тук?
— Ние.
Обърнаха се и видяха самотна фигура сред мрака: Олсън Хенд. Наизлизаха още фигури, които ги наобиколиха. Шестима облечени в оранжево мъже, всичките въоръжени с пушки.
Алиша беше извадила револвера от колана си и държеше Олсън на прицел.
— Кажи им да се отдръпнат.
— Послушайте я — вдигна ръка Олсън. — Наистина. Свалете веднага оръжията.
Един по един мъжете свалиха оръжията си. Алиша го направи последна, но Питър забеляза, че не върна револвера в колана си, а само отпусна ръка.
— Къде са? — Питър попита Олсън. — Вие ли ги държите?
— Мислех, че само Майкъл липсва.
— Ейми и Маусами също ги няма.
Той се подвоуми, изглеждаше слисан.
— Съжалявам. Не исках да стане така. Не знам къде са. Но приятелят ви Майкъл е с нас.
— Кои „нас“? — поиска да научи Алиша. — Какво става, по дяволите? Защо всички сънуваме един и същ сън?
Олсън кимна.
— Дебелата жена.
— Какво си сторил на Майкъл, кучи сине?
С тези думи тя отново вдигна оръжието, държеше го с две ръце и се целеше в главата на Олсън. Шест пушки се насочиха в отговор към тях. Питър усети как стомахът го присвива.
— Всичко е наред — тихо каза Олсън, погледът му беше прикован в дулото на оръжието.
— Кажи му, Питър — настоя Алиша, — кажи му, че ще му тегля куршума, ако веднага не започне да говори.