Олсън внимателно размаха ръце встрани.
— Да се успокоим всички. Те не знаят. Не разбират.
Палецът ѝ се спусна към спусъка на револвера, за да го издърпа.
— Какво не знаем?
На рехавата светлина от лампата Олсън се беше смалил, помисли си Питър. Почти не приличаше на себе си. Маската му явно се беше свлякла и за пръв път Питър видя истинския Олсън: уморен старец, разкъсван от съмнения и тревога.
— За Бабкок — каза той. — Не знаете за Бабкок.
Майкъл лежеше по гръб, заровил глава под контролното табло. Над лицето му висяха куп жици и пластмасови компоненти.
— Опитай пак.
Гюс завъртя главния ключ, който свързваше таблото и акумулаторите. Отдолу се чу бръмченето на главния генератор, който се задейства.
— И?
— Задръж — каза Гюс, после каза: — Не. Стартерът отново отказа.
Някъде в главното електрическо оборудване имаше късо. Дали заради онова питие, което му беше дала Били, или заради цялото време, прекарано с Елтън, но Майкъл направо можеше да го подуши — неуловим мирис на нажежен метал и стопена пластмаса, някъде в кълбото жици над лицето му. С едната си ръка премести фазомера нагоре и надолу по таблото. С другата ръка притисна леко всяка връзка. Нямаше проблеми.
Изтегли тялото си и седна. От него се лееше пот. Били стоеше над него и го наблюдаваше с тревога.
— Майкъл…
— Знам, знам.
Пи дълго от манерката и избърса лице с ръкава си, като си даде миг, за да размисли. Часове в проверка на електрическите вериги, на издърпване на жици, обратно проследяване на връзките с таблото. И все още ни можеше да открие нищо.
Чудеше се: Какво би направил Елтън?
Отговорът беше очевиден. Налудничав, вероятно, но все пак очевиден. Пък и той вече беше опитал всичко, за което се сети. Майкъл скочи на крака и тръгна по тясната пътека между кабината и двигателното. Гюс стоеше зад стартера, стиснал тънкописец в зъби.
— Нагласи отново релето — нареди той.
Гюс освети с фенерчето ръката си.
— Това вече го правихме. Изтощаваме акумулаторите. Повтаряхме го твърде много пъти, трябва да ги презаредим с портативните генератори. Поне шест часа.
— Направи го, казвам ти!
Гюс сви рамене и посегна към бутоните в гнездото от тръби, като търсеше слепешком мястото.
— Добре, за каквото и да ти трябва, нагласено е.
Майкъл се върна при прекъсвача.
— Искам всички да пазят пълна тишина.
Щом Елтън можеше да го направи, можеше и той. Пое дълбоко дъх и бавно го издиша, като се опитваше да освободи съзнанието си.
После натисна прекъсвача.
В следващия миг — частица от секундата — той чу активирането на акумулаторите и потичането на тока през таблото, звук като от вода, която преминава през тръба. Но имаше нещо нередно, тръбата беше прекалено малка. Водата се удряше в страните ѝ и после напрежението потичаше в друга посока, жестока турбуленция, половината се насочваше в една страна, другата на друга, и се неутрализираха, всичко спираше и веригата се прекъсваше.
Отвори очи и видя Гюс да го наблюдава с отворена уста, която откриваше почернелите му зъби.
— Заради превключвателя е — каза Майкъл.
Измъкна отвертка от колана с инструменти и махна превключвателя от таблото.
— Този е петнайсет ампера — каза той. — Това нещо хич няма сили. Защо, по дяволите, трябва да е петнайсет ампера? — погледна към кутията със стотиците вериги. — На онова място там какъв е? Номер двайсет и шест.
Гюс разгледа схемата, която беше отворена на масичка до двигателя. Погледна таблото, после отново чертежа.
— Вътрешни лампи.
— Рояци, за тях не ви трябват трийсет ампера — Майкъл взе втория прекъсвач и го размени с първия. Отново натисна главния бутон в очакване превключвателят да щракне. Когато не щракна, той каза:
— Това е.
Гюс се мръщеше недоверчиво.
— Това ли е?
— Трябваше да се разместят. Няма нищо общо с главното табло. Нагласи отново релето и ще ти покажа.
Майкъл тръгна напред към кабината, където Били чакаше на един от двата въртящи се стола при предното стъкло. Всички си бяха тръгнали, заминали си бяха точно след залез с пикапа на Били, за да се срещнат на уреченото място.
Майкъл седна на другия стол. Завъртя поставения в таблото ключ зад регулатора, чуха как отдолу стартерът се задейства. Ска̀лите по таблото засветиха в сребристосиньо. През тесния процеп на предпазните пластини Майкъл виждаше звездите извън отворените врати на халето. Добре, каза си той, сега или никога. До стартера или стигаше ток, или не стигаше. Открил беше единия от проблемите, но кой знае още колко други има. Трябваха му дванайсет дни, за да оправи едно хъмви. Всичко, направено от него тук, беше отнело три часа.