— Да. Джуд мислеше, че и останалите ще се появят. Затова ви причакахме в Лас Вегас.
От предната част на влака се разнесе нов трясък. Всички се втурнаха напред. Олсън се освободи от хватката на Питър. Отново бяха на открито, вън от тунела. Питър чу изстрели отвън, погледна и видя хъмвито да се движи успоредно на влака. Зад волана беше Сара, отгоре Алиша стреляше неспирно към задната част на влака.
— Махайте се оттам! — разгорещено махаше Алиша към последния вагон. — Точно зад вас са!
Изведнъж всички във фургона закрещяха, заблъскаха се и запълзяха към отворената врата. Олсън сграбчи една от фигурите и я изблъска напред. Майра.
— Вземи я! — изкрещя той. — Отведи я в локомотива. Дори да превземат вагоните, там е сигурно.
Сара се движеше успоредно, изравняваше скоростта на хъмвито и влака, опитваше се да се приближи плътно.
Алиша им махаше с ръка:
— Скачайте!
Питър се наклони към вратата.
— Приближи се още!
Сара се доближи. Между двете движещи се машини вече имаше само два метра, хъмвито се движеше по наклона на насипа за релсите.
— Подай ръка! — крещеше Алиша на Майра. — Ще те хвана!
Момичето стоеше на прага на вратата, сковано от страх.
— Не мога! — проплака то.
Нов трясък от разцепване. Питър разбра, че влакът минава през отломки върху релсите. Хъмвито се отклони, когато огромен метален къс се насочи към пролуката между машините, точно тогава една от присвитите фигури се изправи и се втурна към вратата. Преди Питър да успее да проговори, мъжът се хвърли в разширяващата се пролука в отчаян скок. Тялото му се стовари върху хъмвито, разперените му ръце се вкопчиха в покрива, за миг изглеждаше, че ще успее да се закрепи. Но после единият от краката му докосна земята, повлече се в прахта и мъжът изчезна с вик.
— Не отпускай! — крещеше Питър.
Хъмвито се приближи още два пъти. Всеки път Майра отказваше да скочи.
— Така няма да стане — каза Питър. — Трябва да се качим на покрива — обърна се към Холис. — Ти си пръв. Двамата с Олсън ще те избутаме.
— Тежък съм. Да се качи първо Маратонката, после ти. Аз ще вдигна Майра.
Холис се присви. Кейлъб се покачи на раменете му. Хъмвито отново се беше отдалечило, Алиша стреляше към задната част на влака. С Маратонката на раменете си, Холис застана под ръба на вратата.
— Добре! Давай!
Холис се провря, като с една ръка държеше Кейлъб за крака. Питър сграбчи другия. Двамата повдигнаха момчето нагоре, докато не стигна до отвора на вратата.
Питър се изкачи по същия начин. От покрива на вагона виждаше множеството вирали, преминали през тунела и разделили се на три групи — едната се движеше право към тях, две ги следваха отстрани. Тичаха като в галоп, използваха ръцете и краката си, за да се движат с огромни скокове. Алиша стреляше към главата на средната група, която се доближаваше до десетина метра. Някои падаха, мъртви или просто зашеметени, не беше сигурен. Роякът се приближаваше с всеки миг. Зад тях двете групи също ставаха все по-ясно различими една от друга като воден поток, който повторно се разделя, за да промени първоначалната си посока.
Лежеше по корем до Кейлъб, протегнал ръце надолу, където Холис вдигаше Майра. Уловиха ръцете на изплашеното момиче и я издърпаха на покрива.
Алиша беше под тях:
— Приведете се!
На покрива на последния вагон имаше три вирала. От хъмвито избухна пламък и те отскочиха. Кейлъб вече се носеше през процепа към локомотива. Питър протегна ръка към Майра, която замръзнала лежеше с прилепено към покрива на вагона тяло, вкопчила се в него като единствено спасение.
— Майра — опита се да я освободи Питър, — моля те.
Тя не се пускаше.
— Не мога, не мога, не мога.
Отдолу се протегна ръка с хищнически нокти и я улови за глезена.
— Татко!
Изчезна.
Повече нищо не можеше да стори. Питър се втурна към празнината между вагона и локомотива, скочи, през капака се вмъкна вътре зад Кейлъб. Каза на Майкъл да поддържа скоростта, отвори вратата и погледна назад.
Виралите бяха вече над третия вагон, налетели го като рояк насекоми. С такова настървение му се нахвърлиха, сякаш се биеха помежду си, удряха се и ръмжаха кой първи да влезе вътре. Питър чу писъците на ужасените души от вътрешността му.
Къде беше хъмвито?
Видя го, движеше се към тях под ъгъл, диво отскачаше по терена. Холис и Олсън се поклащаха на покрива му. Вече нямаха муниции за картечницата отгоре му. След секунда виралите щяха да ги настигнат.
Питър се провеси през вратата.
— По-близо!
Сара ускори и насочи колата успоредно. Холис първи се улови за стълбата, последван от Олсън. Питър ги изтегли в кабината и се провикна: