— Ти си, Алиша!
— Ами Сара?
Хъмвито отново се отдалечаваше, Сара се опитваше да се приближи, без да се сблъскат. Питър чу трясък, когато вратата на последния вагон се откъсна, запремята се и изчезна в сгъстяващия се мрак.
— Аз ще я хвана! Ти само се улови за стълбата!
Алиша скочи от покрива на хъмвито, извила тяло над празното пространство. Изведнъж разстоянието се увеличи, в ума си Питър я видя как пада, ръцете ѝ сграбчили нищото, тялото ѝ се стоварва и разбива в пространството между машините. По чудо успя да се улови за стълбата и се заизкачва напречник по напречник към влака. Когато краката ѝ стигнаха последния, тя се обърна, извила тяло над пролуката.
Сара държеше волана с една ръка, с другата неистово се мъчеше да закрепи дъсчица, с която да притисне педала на газта.
— Изплъзва се!
— Остави я, ще те хвана! — крещеше Алиша. — Отвори вратата и хвани ръката ми!
— Няма да стане!
Изведнъж Сара форсира двигателя. Хъмвито се изстреля напред пред влака. След миг Сара вече беше на ръба на колата. Вратата на шофьора се отвори. Тя удари спирачки.
Ръбът на греблото на локомотива закачи вратата, откъсна я и тя се запремята в далечината. За един секващ дъха момент хъмвито се олюля на десните си колела, хлъзна се по насипа, но после лявата страна на колата падна. Сара се движеше напред, люлееше се над земята под ъгъл от четирийсет и пет градуса към влака. Питър видя как политна за миг, но пак се протягаше. Алиша стоеше с протегната ръка над празното пространство.
Питър извика:
— Лиш, няма друга възможност!
Как Алиша успя, Питър никога нямаше да разбере. Когато я разпитваше по-късно, Алиша само свиваше рамене. Действията ѝ били инстинктивни, така му каза. Просто следвала инстинктите си. Щеше да дойде време, в което Питър да се научи да очаква подобни действия от нея — изумителни постъпки, немислими. Но в онази нощ, в увеличаващото се пространство между хъмвито и влака, Алиша извърши изумително чудо. Никой от тях не беше в състояние да разбере какво се гласеше да направи Ейми напред в отделението на локомотива или пък какво имаше между локомотива и първия вагон. Дори Майкъл не го знаеше. Може би Олсън беше наясно, може би затова каза на Питър да вземе дъщеря му в локомотива, където щяла да е в безопасност. Или поне така считаше Питър, когато по-късно обмисляше случилото се. Само че Олсън нищо не беше споменал и при създалите се обстоятелства, в краткото време, което прекараха с него, никой от тях не се сети да пита.
Когато първият вирал връхлетя хъмвито, Алиша протегна ръка, сграбчи китката на Сара от волана и я дръпна. Сара прелетя, уловена за ръката от Алиша, в широка дъга, отдели се от колата, която зави. За един ужасяващ миг погледът ѝ срещна този на Питър, когато кракът ѝ докосна земята — поглед на жена, която знае, че ще умре. Но Алиша отново я дръпна силно и нагоре, свободната ръка на Сара се улови за стълбата и двете се заизкачваха по нея. Сара и Алиша бяха вече горе и се претърколиха в кабината на локомотива.
Миг по-късно се разнесе оглушителен, гръмотевичен тътен: локомотивът диво се устреми напред, свободен от всякаква тежест. Всичките в кабината политнаха. Прав до отворения капак, Питър загуби равновесие и се стовари върху преградата. Помисли си: Ейми. Къде е Ейми? Пълзеше по пода, чу нов взрив, по-силен от първия. Разбра какво означава шумът: оглушителен тътен и скърцане на метал, сякаш вагоните зад тях са дерайлирали, излетели са във въздуха и са се стоварили като желязна лавина върху пустинята, а всички в тях бяха мъртви, мъртви, мъртви.
Спряха по пладне. Релсите свършиха, каза Майкъл и намали скоростта. Картите, които Били му показала, сочели, че релсовият път свършва при град Калиенте. Извадили късмет, че влакът ги докарал толкова далече. Колко далече?, попита Питър. Четиристотин километра плюс, минус, отвърна Майкъл. Виждаш ли тези планини?, сочеше през пролуката на предното стъкло. Това е Юта.
Слязоха от влака. Намираха се в нещо като разпределителна гара — навсякъде имаше релси, изоставени локомотиви, цистерни, спални вагони, фургони. Земята тук не беше така суха. Растяха високи треви, тополи, нежен бриз носеше прохлада. Наблизо течеше вода, чуваха птичи песни.
— Не разбирам — каза Алиша и наруши безмълвието. — Къде са се надявали да се озоват?
Питър беше заспал във влака, щом стана ясно, че виралите вече не ги преследват. Събуди се призори, свит на пода до Тео и Маус. Майкъл беше будувал цяла нощ, но изпитанията от последните няколко дни най-накрая бяха довели всички им до предела. Колкото до Олсън, може би и той беше спал, но Питър се съмняваше. Мъжът не беше проговорил дума на никого, сега седеше на земята вън от локомотива и гледаше с празен поглед. Когато Питър му разказа за Майра, той не поиска да научи подробности, само кимна и каза: