Изведнъж отново стана топло, направо изпепеляващо. През нощта имаше светкавици на изток, към планините, но изобщо не заваля. Холис уби заек с лъка, така че имахме какво да ядем, печен заек, разделен на осем части, плюс малко останали ябълки. Утре ще потърсим някоя бакалия и ще видим дали няма останали консерви, които още да стават за ядене. Ейми твърди, че има много за ядене, щом си гладен. Храна на повече от 100 години.
Как така виралите ги няма?
Ден 36
Доловихме мириса на дима миналата нощ и на сутринта знаехме, че гората гори по билото на изток. Спорихме дали трябва да заобиколим, да изчакаме или да се опитаме да се промъкнем някак, но това означаваше да се отклоним от магистралата, а никой от нас не го искаше. Решихме да продължим, а ако димът стане много гъст, да вземем решение тогава.
Ден 36
Грешка. Сега пожарът е наблизо, няма как да се измъкнем. Намерихме подслон в гараж извън магистралата. Питър не е сигурен кой е градът, дори дали това е град. Използвахме брезентите, пирони и чук, който открихме, за да закрием счупените прозорци в предната част, а сега всичко, което можем да правим, е да седим, да чакаме и да се надяваме, че вятърът ще промени посоката си. Димът е толкова гъст, че едва виждам какво пиша.
[Липсващи страници]
Ден 38
Подминахме Ричфийлд, по магистрала 70. На места е напълно разрушена, но Холис имаше право за главните пътища, как следват проломите. Пожарът е преминал оттук. Навсякъде има мъртви животни, а във въздуха се носи мирис на овъглено месо. Всички мислят, че звукът, който чухме миналата нощ, е бил писъци на вирали, уловени от пожара.
Ден 39
Първите мъртви вирали. Под мост, скупчени тримата заедно. Питър мисли, че не сме ги виждали преди, защото са били привлечени от дивеча на по-голямата височина. Щом вятърът е променил посоката си, те са попаднали в капан.
Може би заради вида им, целите овъглени и с лица, притиснати към земята, дожаля ми за тях. Ако не знаех, че са вирали, бих се заклела, че са човешки същества, а знам, че като нищо на тяхно място можехме ние да лежим мъртви. Попитах Ейми дали според нея са били изплашени, а тя потвърди, според нея са се страхували.
В следващия град, до който стигнем, ще останем един ден повече, за да си отпочинем и да съберем провизии. (Ейми се оказа права за консервите. Когато се окажат здраво затворени и тежат в ръката, стават за ядене.)
[Липсващи страници]
Ден 48
Отново тръгваме на изток, пред нас са планините. Холис мисли, че дълго няма да видим дивеч. Прекосяваме сухо, открито плато, прорязано от дълбоки оврази. Осеяно е с кости — не само дребни животни, но и елени, антилопи, кози и понякога скелети на животни като крава или дори по-големи, с огромен топчест скелет. (Майкъл казва, че били бизони.) По пладне спряхме за почивка до група обли камъни и видяхме издълбани надписи в скалите, „Дарън оби4а Лекси “ и „Гимназия Грийн Ривър, ПИРАТИТЕ ПОМИТАТ!!!“ Всички разбрахме първата част, но никой не знаеше за какво се отнася останалото. Понатъжих се, не съм много сигурна защо, сигурно защото думите стоят толкова отдавна, без да има кой да ги прочете. Чудя се дали Лекси е отвръщала на любовта на Дарън?
Отклонихме се от магистралата и се подслонихме близо до град Емъри. Тук всъщност нищо не е останало, само основи и няколко заслона с ръждясало земеделско оборудване, пълно с мишки. Не открихме помпа, но Питър каза, че наблизо има река и утре ще я потърсим.
Цялото небе е в звезди. Красива нощ.
Ден 49
Реших да се омъжа за Холис Уилсън.
Ден 52
Вървим на юг от Кресънт Джанкшън, по магистрала 191. Поне си мислим, че е 191. Всъщност минахме точно покрай отклонението и вървяхме поне пет километра, наложи се да се връщаме. От пътя не се вижда много, затова пропуснахме и отклонението. Попитах Питър защо трябва да напускаме 70-а, а той ми отвърна, че сме се отдалечили твърде много на север от целта си. Рано или късно ще трябва да тръгнем на юг, затова сега може би било подходящо.
С Холис решихме да не казваме на никого. Странно как, като взех решението за него, си дадох сметка, че отдавна съм го обмисляла, без да го осъзнавам. Иска ми се да го целувам непрекъснато, но или някой все се навърта наоколо, или сме на пост. Все още изпитвам нещо като вина за онази нощ. Пък и той трябва да се изкъпе. (Аз също.)