Градове няма. Питър мисли, че чак до Моуб няма да се натъкнем на град. За през нощта сме се настанили в недълбока пещера, просто ниша със скален навес, но е по-добре от нищо. Скалите тук са в най-различни нюанси на оранжевото и розовото. Красиви са и странни.
Ден 53
Днес попаднахме на цяло стопанство.
Отначало го взехме за развалина, като всички останали, които видяхме. Но наближихме и видяхме, че е в далеч по-добро състояние — група дървени постройки с хамбари, пристройки и кошари за животните. Две от къщите бяха празни, но в едната, най-голямата, сякаш доскоро някой беше живял. Масата в кухнята беше подредена с чинии и чаши, имаше пердета на прозорците, сгънати дрехи в скриновете. Имаше мебели, съдове, тигани, книги по рафтовете. В хамбара заварихме стара кола, покрита с прах, по рафтовете се редяха туби с газ за осветление, празни буркани за консерви, инструменти. Има и място, което прилича на гробище, четири места, оградени с камъни. Майкъл каза, че трябва да разкопаем едно, за да погледнем. Но никой не взе предложението му сериозно.
Намерихме кладенеца, но помпата беше съвсем ръждясала, трябваше трима, за да я раздвижим, но пък щом успяхме, потече чиста и студена вода, най-хубавата, която имахме от много дълго време. В кухнята също има помпа, която Холис все още опитва да раздвижи, и готварска печка на дърва. В избата намерихме още рафтове с консерви боб, тикви и царевица, капачките им още здрави. Имаме и от консервите, които намерихме в Грийн Ривър, плюс пушено еленско и парче сланина. Първото ни истинско хранене от седмици. Питър казва, че недалеч има река и утре ще отидем да я потърсим. За спане сме приготвили най-голямата къща, използваме матраците, които смъкнахме от горните етажи и наредихме около огнището.
Питър мисли, че мястото е изоставено преди десет години, но не повече от двайсет. Кой ли е живял тук? Как ли са оцелели? Цари някакво призрачно усещане, по-силно, отколкото във всички предишни градове, които видяхме. Сякаш живелите тук един ден са излезли с намерението да се приберат за вечеря и никога не са се върнали.
Ден 54
Оставаме още един ден. Тео настоя, каза, че Маус не може да издържа на темпото ни, но Питър заяви, че трябва скоро да тръгваме, ако искаме да стигнем до Колорадо преди снега. Сняг. За това не бях помисляла.
Ден 56
Още сме в стопанството. Решихме да останем още няколко дни, но Питър е изнервен и иска да продължим. Двамата с Тео се посдърпаха. Мисля
[не се чете]
[Липсващи страници]
Ден 59
Утре тръгваме, но Тео и Маус остават. Според мен всички знаехме, че ще се стигне дотук. Обявиха решението си точно след вечеря. Питър възрази, но накрая се оказа, че нищо казано от него не може да промени решението на Тео. Имат подслон, наоколо е пълно с дребен дивеч, плюс консервите в избата, могат да изкарат зимата тук и да изчакат раждането на бебето. Ще се видим напролет, братко, каза Тео. Просто не забравяй на връщане да спреш, независимо от онова, което може да откриеш.
След няколко часа трябва да съм на пост, наистина трябва да спя. Мисля, че Маус и Тео постъпват правилно, дори Питър го осъзнава. Но е тъжно да ги оставим. Според мен ни напомня за Кейлъб, особено на Алиша, съвсем млъкна, след като Маус и Тео съобщиха новината и все още не е казала никому нито дума. Според мен всички се сещат за гробовете в двора и се чудят дали отново ще видят Маус и Тео.
Да беше буден Холис. Зарекох се да не плача. По дяволите, зарекох се.
Ден 60
Отново на път. За едно Тео беше прав, без Маус напредваме по-бързо. Шестимата стигнахме до Моуб много преди залез. Тук няма нищо, реката е отнесла всичко. Огромна стена от развалини блокира пътя: дървета, къщи, коли, стари гуми, всевъзможни предмети, задръстват тесния каньон, където някога е бил градът. За през нощта се прислонихме в една от малкото оцелели постройки горе на хълмовете. Пълна развалина — само стопанска постройка и закърпен покрив над главите ни. Можехме да останем и на открито и се съмнявам, че някой ще спи тази нощ. Утре ще прехвърлим билото, ще се опитаме да намерим пътя от другата страна.
[Липсващи страници]
Ден 64
Открихме още един труп на животно днес, някаква огромна котка. Висеше от клоните на дърво, като останалите. Трупът беше прекалено разложен, за да сме сигурни, но всички сме на мнение, че животното е убито от вирал.