Докато Гриър затваряше манерката си, Алиша ги настигна по пътеката. От самото начало тя беше необичайно притихнала. Не се противопостави на заповедта на Гриър да пътуват без оръжие. Факт, който напълно слиса Питър с противоречието в нейната природа. Може пък да беше от изумлението. Докато вървяха към лагера, тя се движеше близо до Ейми. Питър предположи, че е объркана, защото ги вкара направо в капана на войниците. Колкото до Ейми, тя явно приемаше този нов обрат на събитията, както гледаше на всичко с безразлично, будно самообладание.
— Как изглежда? — попита той Гриър.
Майорът сви рамене.
— Както си го представяте. Като огромен кенеф. Обаче вън на дъжда е кофти.
Когато стигнаха билото на хълма, гарнизонът изникна, скътан в дъното на долината под тях: куп палатки и коли, оградени от дървени стълбове, високи поне петнайсет метра и със заострени краища. Сред колите Питър видя над десетина хъмвита, две огромни цистерни и много по-малки камиони, пикапи и петтонни возила с огромни, омазани с кал гуми. В периметъра дузина мощни прожектори се издигаха на високи стълбове, в другия край на лагера на поляна пасяха коне. Войници се движеха сред палатките и по пътеката на върха на стената. В средата на лагера, извисяващ се над всичко, плющеше флаг в червено, бяло и синьо и една-единствена бяла звезда. Целият лагер не заемаше повече от половин квадратен километър и въпреки това, докато стоеше на билото, Питър се чувстваше така, сякаш гледа към целия град, сърцето на света, в което винаги беше вярвал, но никога не си беше представял.
— Имат прожектори — каза Майкъл. Хората от отряда на Гриър ги подминаха и заслизаха по склона.
— По дяволите, синко — каза един на име Мънси — ефрейтор, гологлав като останалите с широка усмивка и стърчащи счупени зъби. Повечето от хората на Гриър по войнишки мълчаха, говореха само когато се обърнеха към тях, но не и бъбривия като птица Мънси. Работата му беше съвсем подходяща за него: отговаряше за радиото, което носеше на гръб, механизъм с генератор, задвижван от ръчна манивела, висяща от дъното като опашка.
— Зад оградата? — ухили се Мънси. — Тази земя е Тексас. Да не я държахме ние, не ти и трябва.
Не бяха от редовната армия, обясни им Гриър. Поне не бяха американската армия. Вече нямало армия на Съединените щати. Тогава от коя армия били?, беше попитал Питър.
И Гриър му беше обяснил за Тексас.
Когато слязоха от хълма, долу ги чакаха насъбрали се хора. Въпреки студа и ромолящия дъжд, някои бяха голи до кръста. Виждаха се тесните им талии, здравите им мускули на раменете и гърдите. Всичките бяха гладко избръснати, главите им също. Бяха въоръжени с пушки и пистолети, а някои с арбалети.
— Хората ще зяпат — тихо каза Гриър. — Най-добре свиквайте.
— Колко… скитници обикновено водите? — попита Питър. Терминът се отнасял, обясни им Гриър, за нещо като бродници.
Гриър се намръщи. Тръгнаха към входа.
— Такива няма. Далеч на изток все още се намират. Нагоре към Оклахома Трети батальон веднъж се натъкнал на цял един прокълнат град. Но насам? Дори не търсим такива.
— Тогава за какво беше мрежата?
— Съжалявам — каза Гриър. — Мислех, че сте се сетили. За демоните. Които вие наричате пушеци. — Завъртя пръст във въздуха. — Въртенето им замотава главите. В мрежата заприличват на патки в каца.
Питър си спомни думите на Кейлъб, как виралите странели от полето на турбините. Зандър винаги твърдеше, че движението ги замотава. Разказа го на Гриър.
— Има смисъл — съгласи се майорът. — Въртенето не им харесва. Но за турбини не бях чувал.
Майкъл вървеше до тях.
— И какви са тогава тези работи? Които висят по дърветата и миришат лошо.
— Чесън — засмя се Гриър. — Най-старият номер. Шибаните дракони много го обичат.
Разговорът прекъсна, когато влязоха през вратата сред шпалир от чакащи ги хора. Отрядът на Гриър се беше смесил с тълпата. Всички мълчаха. Докато Питър вървеше, усети как очите им го оглеждат. Тогава осъзна кого гледат войниците: гледаха към жените.
— Мир-но!
Всички се изпънаха. Питър видя фигура, която стегнато се движеше към тях от една от палатките. На пръв поглед не се оказа такъв, какъвто Питър очакваше да бъде високопоставен военен: възпълен мъж с цяла глава по-нисък от Гриър, с поклащаща се крива походка. Изпод ниско обръснатото му теме чертите на лицето му изглеждаха присвити, сякаш са твърдо наблизо разположени. Но Питър приближи и усети силата на авторитета му, тайнствена енергия, като зона на статично електричество, която се носеше около него. Очите му, малки и тъмни, притежаваха открита, пронизваща наситеност, сякаш бяха поставени на погрешно лице.