— Искам да кажа пуст. Жива душа нямало, нямало и трупове. Всичко чисто и спретнато по конец, масите наредени за вечеря. От взвода, който оставили, също нямало следа.
Питър трябваше да признае, че звучеше загадъчно, но не виждаше връзката с Рая.
— Може да са решили да се преместят другаде — предположи Питър.
— Може. Може драковете да са ги отнесли толкова светкавично, че да не са имали време да си измият чиниите. Задавате въпрос, чийто отговор не знам. Но ще ви кажа едно. Преди трийсет години, когато Кървил изпрати Първи Експедиционен, не можехте и сто метра да извървите, преди да се натъкнете на драк. Първи Експедиционен загуби шестима посред бял ден, а когато отрядът на Кофи изчезна, хората си мислеха, че всичко е свършило. Искам да кажа, че човекът е легенда. Експедиционният малко или повече беше разформирован веднага след това. А ето ви сега вас, извървели целия път от Калифорния. В онези години нямаше да можете да изминете и двайсетте стъпки до клозета.
Питър погледна към Гриър, който потвърди думите му е кимване, после отново погледна към Ворхис.
— Да не казвате, че измират?
— О, гъмжи от тях, вярвайте ми. Трябва само да знаете къде да гледате. Друго искам да ви кажа. Настъпила е някаква промяна. През последните шейсет месеца направихме два снабдителни похода до Кървил, един нагоре до Хътчинсън, Канзас, другия през Ню Мексико към Колорадо. Установихме, че вече са на купове. Окопават се надълбоко, използват мини, пещери, места като планината, която вие сте открили. Понякога така са се натъпкали, че ви трябва железен лост, за да ги разтървете. Все още вършеят из градовете с всичките пусти сгради, но има открити пространства, където с дни може да не да видите ни един.
— Ами Кървил? Защо там е в безопасност?
Генералът се намръщи.
— Всъщност не е. Не и на сто процента. Върху по-голямата част от Тексас положението е лошо. Ларедо не е място, където ще ви се прииска да отидете, нито Далас. Хюстън, по-скоро онова, което е останало от него, е като проклет осарник от кръвопийци. Мястото е толкова замърсено с химикали и петролни продукти, че изобщо не знам как оцеляват там, но оцеляват. Сан Антонио и Остин са били почти изравнени през първата война, както и Ел Пасо. Шибаното федерално Правителство се е опитвало да изгори драковете. Така се е стигнало до Декларацията, някъде по времето, когато Калифорния се отцепва.
— Отцепила ли се е? — попита Питър.
Ворхис кимна.
— От Съюза. Обявили са независимост. Историята с Калифорния си е кървава баня, почти открита война за дълго време, сякаш не е имало за какво друго да се притесняват. Но Тексас изгубил много в бъркотията. Може пък федералните да не са искали да воюват на два фронта. Губернаторът поел военното командване, което не било трудно по онова време, армията била в състояние на свободно падане, всичко се разпадало. Преместили столицата в Кървил и се окопали. Изградили стена, като във вашата Колония, с тази разлика, че ние сме разполагали с петрол, а и с много други неща. Долу близо до Фрийпорт има около двайсет милиона барела, които се съхраняват в изоставени солни мини, стария Стратегически нефтен резерв. Имаш ли нефт, имаш и ток. Имаш ли ток, има и прожектори. Зад стените има около трийсет хиляди души, плюс петдесет хиляди акра напоявани земи и укрепена продоволствена линия, която води към работещата рафинерия на брега.
— Брега — повтори Питър. Изговори тромаво думата. — За океана ли говорите?
— За Мексиканския залив всъщност — сви рамене Ворхис. — Да го наречем океан, ще е проява на деликатност. Прилича на химическа пързалка. Всичките платформи в морето, които продължават да изпомпват гадостта, плюс разливите в Ню Орлиънс. Океанските течения също докарват доста боклук. Танкери, товарни кораби, може да ги наречете. На места човек направо може да си върви по него, без да си измокри краката.
— Но все още можете да отплувате от там — предположи Питър. — Ако имате кораб.
— На теория. Но не бих го препоръчал. Преминаването на бариерата е проблем.
— Мини — обясни Гриър.
Ворхис кимна.
— Пълно е с тях. В последните дни на войната съюзниците от НАТО, или така наречените приятели, ни обградили и направили последно усилие да спрат заразата. Бомбардирали бреговете и не само с конвенционални експлозиви. Взривявали каквото имат във водата. Останките се виждат още долу в Корпуса. После поставили мини, за да затръшнат вратата.
Питър си спомни разказите на баща си. Историите за океана и Лонг Бийч. Ръждясалите скелети на огромните кораби, простиращи се докъдето стига погледът. Не се беше замислял как се е стигнало до там. Живял беше в свят без история, без кауза, свят, който беше такъв и толкова. Разговорите с Ворхис и Гриър му действаха така, сякаш погледът му обхожда редовете на страницата и изведнъж вижда написаните думи.