Вперила поглед в полицая, тя бързо реши и каза:
— Така ще направя.
Затова щом сестрите се прибраха, Лейси не успя да им каже истината за момиченцето. Това е Ейми, каза им тя, докато те сваляха палтата и шаловете си в салона. Майка ѝ е моя приятелка. Обадиха ѝ се, че неин роднина е болен и тя замина при него, а Ейми ще прекара почивните дни в края на седмицата при нас. Изненада се колко лесно успя да излъже. За пръв път лъжеше, а въпреки това думите с лекота сами излизаха от ума и устата ѝ. Говореше и гледаше Ейми. Питаше се дали ще я издаде, но видя как в очите на момиченцето проблесна съгласие. Лейси разбра, че момиченцето е свикнало да пази тайни.
— Сестра — каза сестра Арнет с характерното за възрастните жени вечно неодобрение, — радвам се да видя, че предлагате помощта си на това момиченце и на майка му. Но трябваше, разбира се, да се посъветвате с нас.
— Много съжалявам — отвърна Лейси, — трябваше да взема спешно решението. Само до понеделник.
Сестра Арнет изпитателно изгледа Лейси, после Ейми, която стоеше вкопчена в полите на Лейси. След това сестра Арнет свали ръкавиците си, като издърпа пръстите един по един. Нахлулият отвън студен полъх продължаваше да се носи из входното антре.
— Това е монашеска обител, а не сиропиталище. Не е място за деца.
— Разбирам, сестро. Наистина съжалявам. Не можах да сторя друго.
Измина още миг. Свети Боже, помисли си Лейси, помогни ми да започна да харесвам тази жена, сестра Арнет, която е властна и твърде много мисли за себе си, но служи на Теб, както и аз.
— Добре — каза сестра Арнет най-накрая и въздъхна с раздразнение. — До понеделник. Може да я настаним в свободната стая.
Едва след това сестра Лейси се размисли над случилото се: защо беше излъгала и как така лъжата излезе с такава лекота, сякаш в малко по-широк смисъл думите ѝ не бяха лъжа. Разказът ѝ беше пълен с несъответствия. Какво щеше да стане, ако полицаите се върнат или се обадят по телефона, а сестра Арнет какво е сторила? Какво щеше да стане в понеделник, когато се наложи да се обади на властите? И въпреки всичко сестра Лейси не усещаше страх от въпросите. Момиченцето беше загадка, изпратена им от Бог, и дори не беше изпратено на тях, ами на нея. На Лейси. На нея се падаше задължението да разреши загадката. А с лъжата си пред сестра Арнет, не точно лъжа, защото кой казваше, че все пак майката не е отишла при свой болен роднина, тя си беше осигурила необходимото време за разрешаването на тази загадка. Вероятно затова беше излъгала с такава лекота. Светият Дух беше говорил чрез нея, беше я изпълнил с пламъка на различна, по-дълбока в същината си истина, според която момиченцето беше в беда и имаше нужда от помощта на Лейси.
Останалите монахини останаха доволни от присъствието на момиченцето. Никой не ги посещаваше или пък се случваше много рядко, а и посетителите им винаги бяха свързани с църквата: свещеници или други монахини. Едно момиченце беше съвсем необичаен посетител. Щом сестра Арнет се качи по стълбите към стаята си, всички заговориха. Откъде сестра Лейси познава майка ѝ? На колко години е Ейми? Какво обича да прави? Ами да яде? Да гледа? Да носи? Бяха толкова развълнувани, че не забелязаха колко рядко продумва Ейми — всъщност непрекъснато мълчеше. Лейси говореше. За вечеря Ейми искала хамбургери и хотдог, това най-много обичала, с чипс и шоколадов сладолед. Обичала да оцветява и да си майстори разни неща, харесвали ѝ филми с принцеси и зайчета, дали имали нещо такова в магазина. Нямала си дрехи, в бързината майката забравила куфара на момиченцето, толкова притеснена била от добрината, която се заела сама да извърши (до Арканзас, близо до Литъл Рок, бабата на момиченцето била диабетичка и имала заболяване на сърцето). Когато казала, че ще се върне у дома им, за да го донесе, Лейси настояла да не го прави, щяла да се справи без проблеми. Лъжите се лееха с такава лекота към слушатели, които с готовност ги приемаха за чиста истина, че за около час сякаш всяка от монахините знаеше своя версия за случилото се и всяка версия беше с по нещичко по-различна от останалите. Сестра Луиза и сестра Клер заминаха да купят хамбургери, хотдог и чипс, а после отидоха до универсалния магазин за дрехи, филми и играчки. В кухнята сестра Трейси обмисляше какво да вечерят, като заяви, че не само щяло да има хамбургери, хотдог и сладолед, но със сладоледа вървяла и триетажна шоколадова торта. (Всички с нетърпение чакаха петъците, когато беше ред на сестра Трейси да готви. Дете на собственици на ресторант в Чикаго, преди да се присъедини към сестрите на милосърдието, тя беше преминала обучение за майстор-готвач.) Дори сестра Арнет се зарази от царящия дух и поседя с Ейми и останалите монахини да гледат Сватбата на принцесата, докато вечерята се готвеше.