Майкъл се надигна и в същия миг виралът скочи към него, разперил ръце и крака като пръсти на отворена ръка. Едва успя да измъкне острието си пред него, докато по рефлекс затвори очи. Усети как металът се врязва, когато виралът се стовари отгоре му, събори го по гръб и го покри с туловището си.
Претърколи се и видя вирала да лежи по лице в снега. Ножът му лежеше забит в гърдите му. Ръцете и краката му се свиваха и отпускаха. Над трупа стояха две фигури. Питър и до него Ейми. И откъде изникнаха? Ейми държеше пушка — пушката на Майкъл, покрита със сняг. В краката им създанието нададе звук като въздишка или стенание. Ейми вдигна приклада на пушката към рамото си, наведе цевта и я насочи в отворената уста на вирала.
— Съжалявам — каза тя и натисна спусъка.
Майкъл се изправи. Виралът лежеше безжизнен, агонията и гърченето му бяха спрели. Снегът беше изпръскан с кръв. Ейми продаде оръжието на Питър.
— Вземи го.
— Добре ли си? — попита Питър Майкъл.
Чак тогава Майкъл разбра, че трепери. Кимна.
— Хайде.
Над билото се чуха други изстрели. Втурнаха се натам.
Лейси знаеше, че не постъпи честно. Оставила беше Питър и Ейми да си мислят, че ще ги последва. Нагласи таймера на бомбата и ги поведе към вратата на тунела, после ги насочи навън. Издърпа вратата, докато наблюдаваха, и спусна резетата.
Чуваше ги как удрят от другата страна. Чуваше за последен път гласа на Ейми да отеква в съзнанието ѝ.
Лейси, Лейси, стой!
Сега тичайте. Всеки миг може да се появи.
Лейси, моля те!
Трябва да им помогнеш. Те ще се страхуват. Няма да знаят какво се случва. Помогни им, Ейми.
Всичко, случило се на това място, трябва да се заличи. Както Господ е заличил света в дните на Ной, за да може големият кораб да плава и отново да възроди света.
Тя щеше да е Неговите води.
Бомбата беше ужасно творение. Малка е, беше ѝ казал Джонас, само един килотон — достатъчно голяма, за да разруши Хижата, всичките ѝ подземни нива, да прикрие доказателствата за стореното от тях, — но не достатъчно голяма, че да бъде регистрирана от сателит. Подсигуряване в случай че виралите пробият навън. Но после пробивът беше направен на по-високите нива, Сайкс беше изчезнал или мъртъв и макар Джонас да знаел как да я взриви сам, не можел да го стори, заради Ейми.
Докато Питър и Ейми наблюдаваха, Лейси коленичи пред нея: малък, е формата на куфарче предмет, с глупавите финтифлюшки на всички военни творения. Джонас ѝ беше показал последователността на действията. Притисна малък зъбец отстрани, отвори се панел, на който имаше клавиатура с малък екран, достатъчно голям за един ред текст. Натисна бутоните и изписа:
ЕЛИЗАБЕТ
Екранът проблесна и оживя.
АКТ? Д/Н
Натисна Д.
ВРЕМЕ?
За миг спря. После натисна 5.
5:00 ПОТВЪРДИ? Д/Н
Натисна Д отново. На екрана се показа отмерващ времето часовник.
4:59
4:58
4:57
Затвори панела и отново се изправи.
Бързо се обърна към двамата и припряно ги поведе по коридора.
— Веднага трябва да се махнете оттук.
Тогава ги заключи отвън.
Лейси, моля те! Не знам какво да правя! Кажи ми какво да правя!
Ще разбереш, Ейми, настъпи ли моментът. Тогава ще разбереш какво има в теб. Ще разбереш как да им дадеш свобода, да ги преведеш през последния изход.
Сега беше сама. Почти приключила с делото си. Когато се убеди, че Питър и Ейми са си тръгнали, тя махна резетата и отвори широко вратата.