Ела при мен, помисли си тя. Стоеше на прага, дишаше дълбоко, овладяваше мислите си и съсредоточаваше съзнанието си. Ела на мястото, където беше създаден.
Лейси чакаше. Пет минути: след толкова много години те изглеждаха миг, защото толкова и бяха.
Над планината се зазоряваше.
Тримата тичаха към изстрелите. Изкачиха се на билото, под тях Майкъл видя къща, конете бяха отвън. Сара и Алиша им махаха от вратата.
Създанията вече бяха сред дърветата зад тях. Хукнаха по склона и влетяха вътре. Гриър и Холис се показаха иззад завесата, понесли висок скрин с шкафчета.
— Точно зад нас са — каза Майкъл.
Наблъскаха шкафа до вратата. Безсмислен жест, помисли си Майкъл, но може да им спечели секунда-две.
— Ами прозорците? — каза Алиша. — Има ли какво да използваме?
Опитаха се да преместят големия шкаф, но той беше твърде тежък.
— Оставете — каза Алиша. Извади пистолет от колана си и го постави в ръцете на Майкъл. — Гриър, ти и Холис заемете място при прозореца в спалнята. Всички останали остават тук. Двама на вратата, по един на всеки прозорец, преден и заден. Верига, наблюдаваш комина. Най-напред ще се нахвърлят на конете.
Заеха позиции.
От спалнята Холис извика:
— Тук са!
Нещо се е объркало, помисли си Лейси. Вече трябваше да са тук. Чувстваше ги навсякъде около нея, изпълваха съзнанието ѝ със своя глад, с глада и с въпроса си.
Кой съм аз?
Кой съм аз?
Кой съм аз?
Тя влезе в тунела.
Елате при мен, отговори тя. Елате при мен. Елате при мен.
Понесе се по него, успя да излезе през отвора, светещ кръг, дългото зазоряване в планината. Първата истинска светлина щеше да ги удари от запад и да се отрази в другата страна на долината с полетата ѝ от сняг и лед.
Стигна до изхода на тунела и излезе от него. Под себе си виждаше следите и остатъците от изкачването на виралите по заледения склон. Хиляди, хиляди, хиляди.
Минали бяха точно покрай нея.
Обзе я отчаяние. Къде си?, помисли си тя, а после го изрече с ярост в гласа си, който отекна над долината:
— Къде си?
Но отговорът на небесата беше тишина.
И после чу сред мъртвилото.
Тук съм.
Виралите се нахвърлиха едновременно върху вратата и прозорците, яростен трясък от стъкло и трошащо се дърво. Питър, подпрял шкафа с рамо, беше отхвърлен назад към Ейми. Чуваше стрелбата на Холис и Гриър от спалнята, Алиша, Майкъл, Сара, Ейми всички стреляха.
— Отдръпни се! — крещеше Алиша. — Вратата пада!
Питър грабна Ейми за ръка и я изблъска в спалнята. Холис стоеше до прозореца. Гриър беше на земята до леглото, кървеше от дълбок прорез на главата си.
— От стъкло е! — крещеше над отговора на оръжието на Холис. — Само стъкло!
— Холис, стой на онзи прозорец! — извика Алиша. Изхвърли празния пълнител и рязко зареди нов, издърпа затвора. Оттук щяха да се защитават. — Готови всички!
Чуха как входната врата се отваря. Алиша, която беше най-близо до завесата на спалнята, се завъртя и започна да стреля.
Онзи, който я сграбчи, не беше първият, нито вторият, дори третият, ами четвъртият. Тогава оръжието ѝ вече беше празно. По-късно Питър си спомняше сцената като поредица от отделни подробности. Нейната последна гилза рикошира от пода. Барутен дим се вие във въздуха и празният пълнител на Алиша пада, тя е посегнала да издърпа нов от якето си. Виралът се хвърля към нея през разкъсаната завеса, безмилостната гладкост на лицето, блясъка на очите му, зиналата му паст, цевта на безполезното ѝ оръжие се вдига, ръката ѝ посяга към оръжието, но е твърде късно, мигът на сблъсъка, жесток и неизбежен, Алиша пада по гръб на пода, виралът насочва оголените си зъби към извивката на врата ѝ.
Холис стреля, излиза напред, когато виралът вдига лице, насочва цевта в устата му и стреля, разпръсква тила му по стената на спалнята. Питър изпълзява напред, грабва Алиша под мишници, влачи я, маха я от вратата. От врата ѝ тече кръв, якето ѝ се обагря в наситено алено. Някой вика, непрекъснато повтаря името ѝ, но сигурно е бил той. Опрян на стената, притиска Алиша към гърдите си, вдига я нагоре, инстинктивно слага ръце върху раната, опитва се да спре кървенето. Ейми и Сара са на пода, присвити до стената. През завесата минава друг вирал, Питър вдига пистолета си и изстрелва последните си два куршума. Първият пропуска, но не и вторият. В ръцете му Алиша диша странно, на пресекулки и с хрипове. Навсякъде има кръв, толкова много кръв.
Затворя очи и я притиска здраво към себе си.