Ейми чувстваше скръбта им, но сега беше различно. Това беше свято извисяване. Хиляда възвърнати живота преминаваха през нея, хиляда по хиляди истории — за любов и дела, за родители и деца, за дълг, за радост, за печал. Легла за сън и ястия за засищане, за блясъка и болката на тялото, за гледката на листата през прозореца в лятна дъждовна сутрин, самотни нощи и любовни нощи, душата в своето тяло-хранилище неизменно копнее да бъде позната. Тя се движеше между тях, както бяха налягали в снега, Безброят вече го нямаше, всеки беше на мястото на своя избор.
Снежните ангели.
Помнете, каза им тя. Помнете.
Аз съм Флин аз съм Гонзалес аз съм Йънг Уентцел Армстронг О’Брайън Рийвз Фарайян Уатанабе Мълрони Шеренски Лоуган Брейвърмен Ливингстън Мартин Кампана Кокс Тори Суортс Тобин Хект Стюарт Люиз Редуайн По Маркович Тод Маскучи Костин Лейстър Салиб Хенеси Кейстли Мериуедър Леоне Баркли Киърнън Кемпбъл Ламос Мериън Куанг Каган Глейзнър Дюбоа Игън Чандлър Шарп Браунинг Илънсуайг Накамура Джакомо Джоунс аз съм аз съм аз съм…
Слънцето щеше да свърши своята работа. Скоро щяха да бъдат мъртви, после да се превърнат в пепел, после да изчезнат. Вятърът щеше да разнесе телата им. Най-после я напускаха. Усети как духовете им се вдигат и отпътуват.
— Ейми.
До нея стоеше Питър. Лицето му изглеждаше неописуемо. Скоро щеше да му каже, помисли си тя. Щеше да му каже всичко, което е познала, всичко, в което е вярвала. Предстоеше им дълго пътуване заедно. Но сега не беше време за приказки.
— Влез вътре — каза тя и взе празния му пистолет, пусна го на снега. — Влез вътре и я спаси.
— Мога ли да я спася?
Ейми кимна.
— Трябва — каза тя.
Сара и Майкъл вдигнаха Алиша на леглото и свалиха прогизналото ѝ от кръв яке. Очите ѝ бяха затворени, неспокойни.
— Трябват ми превръзки! — извика Сара. По ръцете и по косата ѝ имаше още кръв. — Дайте ми нещо да спра кървенето!
Холис сряза ивица от чаршафите с ножа си. Не бяха чисти, нищо не беше чисто, но трябваше да свършат работа.
— Трябва да я вържем — каза Питър.
— Питър, раната е прекалено дълбока — каза Сара. Поклати отчаяна глава. — Безсмислено е.
— Холис, дай ми ножа си.
Каза на останалите какво да правят, наряза спалното бельо на Лейси на дълги ивици, после ги омота. Завързаха ръцете и краката на Алиша към леглото. Сара каза, че кървенето май се е забавило — злокобен знак. Пулсът ѝ беше ускорен и непостоянен.
— Ако оцелее — предупреди Гриър, застанал в края на леглото, — тези чаршафи изобщо няма да я удържат.
Питър не слушаше. Отиде в главната стая, където сред бъркотията от разрушението откри раницата си. Металната кутия все още беше на мястото си, заедно със спринцовките. Взе една от стъклениците и се върна в спалнята, подаде ги на Сара.
— Постави ѝ това.
Тя го взе и го огледа.
— Питър, не знам какво е това.
— Това е Ейми — отвърна той.
Сара постави инжекция на Алиша с половината от стъкленицата. Чакаха през целия ден и през нощта. Алиша сякаш се залута в някакъв здрач. Сухата ѝ кожа гореше. Раната на врата ѝ се затвори, изглеждаше като белег от охлузване, мораво и възпалено. От време на време изглежда се пробуждаше, излизаше от здрача, простенваше. После отново затваряше очи.
Издърпаха труповете на мъртвите вирали навън при другите. Труповете им бързо се бяха превърнали в сива пепел, която продължаваше да се вие във въздуха, обвиваше всяка повърхност като слой от мръсен сняг. До сутринта, помисли си Питър, всички щяха да са изчезнали. Майкъл и Холис бяха заковали прозорците и поставили вратата на пантите ѝ. Когато се стъмни, запалиха останките на шкафа в огнището. Сара заши раната на главата на Гриър, превърза я с друга превръзка, направена от спално бельо. Спяха на смени, двама наблюдаваха Алиша. Питър каза, че ще бди над нея цяла нощ, но накрая изтощението му взе връх и също заспа, свит на студения под до леглото ѝ.
На сутринта Алиша започна да опъва въжетата. По кожата ѝ не беше останал никакъв цвят, очите ѝ зад клепките бяха розови от пръсналите се капиляри.
— Постави ѝ още една инжекция.
— Питър, не знам какво правя — каза Сара. Тя беше на ръба на силите си, съсипана, всички бяха така. — Може да я убие.
— Още една инжекция.
Биха ѝ и остатъка от стъкленицата. Навън отново заваля сняг. Гриър и Холис излязоха на разузнаване из горите и се върнаха след час, полузамръзнали. Наистина ги нямало, казаха те.
Холис дръпна Питър настрана.