Сега обаче не беше нищо. Беше посред нощ. Тео сънуваше обикновен, щастлив сън за слънчева светлина, която грее над златисто поле, когато чу гласа на Маус да го вика по име. И тя беше в съня, но не можеше да я види, криеше се от него, играеше на някаква игра. Беше пред него, после зад него, не знаеше къде е. Тео. Конрой скимтеше и лаеше, скачаше в тревата, изтичваше нанякъде, после отново се връщаше при него, подканваше го да го последва. Къде си, викаше Тео, къде си? Мокра съм, казваше Маусами. Цялата съм вир-вода. Събуди се, Тео. Мисля, че водите ми изтекоха.
Изведнъж се събуди и се изправи, затършува в мрака, мъчеше се да си обуе ботушите. Конрой също беше буден, размахваше опашка, завираше влажния си нос в лицето на Тео, докато той коленичи да запали фенера. Сутрин ли беше? Излизаме ли?
Маусами си пое дъх през зъби.
— Ооо — изви тя гръб на хлътналия матрак, — ооо.
Казала му беше какво трябва да прави, от какво ще има нужда. Чаршафи и кърпи, да ги сложи под нея за кръвта и останалото. Нож и рибарско влакно за връвта. Вода, за да изкъпе бебето, и одеяло, за да го повие в него.
— Не мърдай оттук, веднага се връщам.
— Рояци — простена тя. — Къде да ходя?
По тялото ѝ се надигна нова контракция. Протегна ръка, за да улови неговата, и я стисна здраво, забила нокти в дланта му, скърцаше със зъби от болка.
— О, мамка му.
Обърна се и повърна на пода.
В стаята замириса на повръщано. Конрой реши, че това е за него, чуден подарък. Тео прогони кучето, после помогна на Маусами да се подпре на възглавниците.
— Нещо не е както трябва — лицето ѝ беше пребледняло и уплашено. — Не трябва да боли така.
— Какво да правя, Маус?
— Не знам.
Тео хукна по стълбите, Конрой го следваше по петите. Бебето, бебето беше на път. Намислил беше да събере всичко необходимо на едно място, но, естествено, всичко си остана само намерение. Къщата беше леденостудена, а огънят угаснал. На бебето трябваше да му е топло. Постави наръч дърва в огнището, после коленичи, духаше към въглените, за да се разпалят. Взе кърпи и ведро от кухнята. Искаше да стопли вода, да я остави да ври, за да е стерилизирана, но май нямаше време за това.
— Тео, къде си?
Напълни кофата, взе остър нож и ги отнесе в спалнята. Маус беше седнала с разпиляна по лицето си дълга коса, изглеждаше уплашена.
— Съжалявам за пода — каза тя.
— Нови контракции?
Тя поклати глава.
Конрой се беше върнал при поразията на пода. Тео го прогони с крак и коленичи, за да го почисти, затаил дъх. Колко смешно. Тя щеше да роди бебе, а ето го него да се мръщи от мириса на повръщано.
— Оу-оу — простена Маусами.
Докато се изправи, контракцията я беше вкопчила. Изпъна крака, издърпала пети към кръста си. В ъгълчетата на очите ѝ се процеждаха сълзи.
— Боли! Боли! — изведнъж се претърколи на страна. — Натисни ми гърба, Тео!
За такова нещо не му беше казвала.
— Къде? Колко да притискам?
— Където ѝ да е! — извика във възглавницата.
Притисна несигурно.
— По-ниско! За бога!
Той сви ръка в юмрук и я притисна с кокалчетата си, усети как тя отвърна на натиска. Преброи секундите: десет, двайсет, трийсет.
— Болката в кръста — едва си поемаше дъх. — Главата на бебето се блъска в гръбнака ми. Това ще ме накара да напъвам. Още е рано да напъвам, Тео. Не ме оставяй да напъвам.
Вдигна се на ръце и на колене. Носеше само тениска. Чаршафите под нея бяха пропити с течност, от която се носеше топъл, сладък мирис, като от окосена поляна. Спомни си съня с полето, вълните слънчева светлина.
Нова контракция. Маусами простена и отпусна лице на матрака.
— Не стой така там!
Тео застана до нея на леглото, постави юмрука си на гърба ѝ, опря го и натисна с всичка сила.
Изминаха часове. Силни и дълбоки, контракциите продължиха през деня. Тео остана с нея на леглото, притискаше гърба ѝ, докато ръцете му отмаляха, изтръпнаха от умора. Но в сравнение с онова, което ставаше с Маусами, това беше малко неудобство. Остави я сама два пъти, за да изкара Конрой на двора и после на смрачаване, когато го чу да скимти пред вратата, за да го пусне отново. И двата пъти, докато се качи обратно по стъпалата, Маусами крещеше името му.