— Нека аз да вляза.
Но той поклати глава. Това беше негово задължение.
— Не. Аз ще го направя.
Качи се по стъпалата на верандата и отвори вратата. Веднага видя настъпилата промяна. Мебелите бяха разместени, подредени по-удобно, дори уютно. На лавицата, над пълната с пепел камина, имаше наредени снимки. Пристъпи и провери дали пепелта е топла, но огънят беше угаснал много, много отдавна.
— Тео?
Никакъв отговор. Отиде в кухнята, всичко беше подредено, изчистено и разтребено. Спомни си с вледеняващ ужас историята, която му разказа Ворхис за обезлюделия град — как се казваше? Омир. Омир, Оклахома. Чиниите, наредени на масата, всичко в идеален ред, само дето хората се изпарили във въздуха.
На върха на стълбището имаше малък коридор с две врати, едната от които водеше към спалнята. Питър бързо я отвори. Стаята беше празна и непокътната.
Без никаква останала надежда Питър отвори втората врата.
Тео и Маус лежаха на голямото легло, заспали дълбоко. Маус беше извърнала лице, на раменете си имаше одеяло, черната ѝ коса стоеше разпиляна по възглавницата. Тео лежеше сковано по гръб, левият му крак беше бинтован в шина от глезена до бедрото. Между тях от пролуката в дебелата си повивка, надзърташе мъничко бебешко личице.
— Проклет да съм — каза Тео, отворил очи с усмивка, която разкриваше редица изпотрошени зъби. — Виж ти кого е довял вятърът!
Седемдесет и две
Първото, за което ги помоли Маус, беше да погребат Конрой. Искала сама да го направи, но не успяла. Трябвало да се грижи за Тео и бебето, затова се наложило да го остави там, където си бил, три дни след нападението. Питър занесе останките на бедното животно в гробището, където Холис и Майкъл изкопаха трап до останалите и разместиха надгробните камъни, за да оградят мястото по същия начин. Ако не беше прясно изкопаната пръст, гробът на Конрой по нищо нямаше да се различава от останалите.
Тео и Маусами не можеха да обяснят напълно как са оцелели при нападението. Свита на задната седалка с Кейлъб и притиснато към пода лице, Маусами чула изстрел от пушката, когато се надигнала, видяла вирала проснат на пода на хамбара. Мъртъв. Предположила, че Тео го е застрелял. Но Тео твърдеше, че не си спомня да е правил такова нещо и че пушката е лежала на няколко метра от него, до вратата, била далече от него. Когато чул изстрела, очите му били затворени. Следващото, което видял, било надвесеното над него лице на Маусами, която го викала по име. Той решил, че тя е застреляла вирала. Успяла е да стигне до пушката, стреляла е и така ги е спасила.
Оставаше и трета възможност за трети, невидим участник — оставилият следите, които Тео открил в хамбара. Но как така този човек се е появил в точния момент и после се измъкнал, без да го видят — а най-любопитното от всичко беше защо той, или тя, биха сторили подобно нещо — оставаше необяснимо. Други следи не бяха открили, нито пък друго доказателство, че е имало и трети човек на мястото. Сякаш бяха спасени от призрак.
Другият въпрос беше защо виралът просто не ги е убил, когато е имал възможност да го направи. Нито Тео, нито Маусами се бяха връщали в хамбара след нападението, трупът, скрит от слънцето, продължаваше да лежи там. Но щом Алиша и Питър отидоха да проверят, загадката беше разрешена. Дотогава никой от двамата не беше виждал труп на вирал на повече от няколко часа, изминалите дни в мрака на хамбара бяха довели до напълно непредвидим ефект. Кожата на вирала се беше прибрала към костите и възстановила приликата с човешкото лице. Очите му се бяха извърнали като топчета за игра. Пръстите на едната му ръка лежаха на гърдите му върху отворената рана от пушката в жест на изненада и дори шок. На Питър виралът му се стори някак познат, сякаш го наблюдаваше отдалеч или случайно го съглеждаше в отразяваща повърхност. Но го разпозна едва когато Алиша каза името, а щом тя го назова по име, колебанието му изчезна. Линиите на челото на вирала и озадачеността в изражението му, подчертани от студената безизразност на погледа му, търсещият жест на ръката му над раната, сякаш в последния миг е искал да провери наистина ли са го простреляли. Нямаше съмнение, че на пода на хамбара лежеше Гълън Строс.
Как беше дошъл до тук? Дали ги е търсил и са го отвлекли по пътя, или пък е станало обратното? Дали е искал Маусами, или бебето? Отмъщение ли е търсил? Или е искал да се сбогува?
Кое ли е било дом за Гълън Строс?
Алиша и Питър претърколиха тялото върху брезент и го извлякоха далече от къщата. Искаха да го изгорят, но Маусами се противопостави. Може и да е бил вирал, каза тя, но преди време беше мой съпруг. Не е търсил сполетялата го участ. Трябваше да бъде погребан с останалите. Поне това нека да има.