Тъкмо затова проектът НОЙ имаше своето значение или поне имаше, когато всичко започна. Ричардс участваше в проекта още от самото начало. Откакто се получи първото комюнике на Коул, мир на праха ти, нищожество такова. Разбра значението му, когато Коул дойде да го види в Анкара, преди пет години. Ричардс чакаше, седнал на маса до прозореца, когато Коул цъфна на хоризонта, размахвайки куфарче, в което вероятно нямаше нищо освен мобилния и дипломатическия му паспорт. Под костюма си в цвят каки носеше хавайска риза, прелюбопитна подробност като от разказ на Греъм Грийн. Ричардс едва не му се изсмя. Поръчаха си кафе и Коул подхвана разказа си. Гладкото му лице светеше от вълнение. Коул беше родом от градче в Джорджия, но след всичките години, прекарани в Андоувър и Принстън, мускулите на челюстта му бяха заякнали и звучеше като Боби Кенеди. Хубави зъби имаше момчето, достойни за елитен университет, равни като ограда и толкова бели, че сигурно светеха на тъмно. Ами, подхвана Коул, помисли как атомната бомба е променила всичко и то само с едното си съществуване. Светът е бил наш и ние сме определяли какъв да е, докато руснаците не са направили своята през 49-а. Четири години е властвал единствено Pax Americana. Сега, разбира се, всеки може да си сглоби една атомна в мазето. Има и поне стотина ръждясали бойни глави от съветско време, които се въртят на свободния пазар, като говорим само за бойните глави, за които знаем. Пакистан и Индия направо одрусаха черешата с всичките си боклуци, голямо благодаря, финяги, направихте така, че един милион души станаха на прах и пепел за нищо и никакво онзи ден при офиса на заместник-секретаря, отговарящ за войната с тероризма.
Тази работа обаче, заяви Коул и сръбна от кафенцето си, никой не бил в състояние да свърши. Било нов Проект Манхатън. По-голямо от всичко останало. Коул не можел да говори с подробности все още, но за да се подразберяло за какво става дума, каза, че се отнасяло за човешкия организъм. Представи си човекът сам да се превърне в оръжие. Представи си, че можем да превърнем в дълговечна властта на Америка. Да просъществува завинаги.
Затова Коул трябвало да се срещне с него. Нуждаел се от някого като Ричардс, обясни му, някой, който не е книжна душица, но и не само. Търсел човек с прагматична нагласа и практични умения. Човешки умения, така да се каже. Може би не веднага, но за идните месеци, когато парченцата ще се съберат и ще съградят цялото. Сигурността била над всичко. Сигурността стояла най-отгоре в списъка на Коул. Затова му се наложило да извърви целия път и да си сложи тая тъпа хавайска ризка. За да стане част от проекта. За да закове всяко парченце от пъзела на мястото му.
Всичко щеше да е добре, стига събитията да се бяха развили според плана, което по някакви причини не стана, като се започне оттам, че Коул беше мъртъв. Много хора бяха загинали, а други… ами за другите беше трудно да се каже какво бяха. Живи от джунглата бяха излезли само трима, без да се брои Фанинг, който вече беше започнал да се превръща в… в какво точно? В нещо, за което Коул, не ще и дума, не беше се пазарил да получи. Съществуваше вероятност да има и други оцелели, но заповедта от Специални оръжия беше недвусмислена: всеки, който не е успял да се измъкне до разчистването, да се направи на пържена сланина върху препечена филийка. Ракетата, която просвистя над планината, това и направи. Ричардс се чудеше какво ли би казал Коул, ако можеше да разбере, че няма да е един от тях.
По-късно затвориха Фанинг на сигурно място, държаха Лиър под контрол в Колорадо, а събития в Южна Америка бяха заличени от системата. Ричардс проумя за какво става дума. СЗС означаваше Свръхзабавено състаряване. Ричардс трябваше да го предаде, на който там го е скалъпил. СЗС: Свръхзагубено съкращение. Вирус или по-скоро група родствени вируси, скрити в някоя дупка на света, в птици или маймуни, или пък стаена в някоя мърлява тоалетна нейде си. Вирус, който беше в състояние посредством подходящо усъвършенстване, да възстанови тимусната жлеза до нейната пълна и точна функция. Ричардс беше прочел предишните публикации на Лиър — онези, привлекли вниманието на Коул. Първата беше публикувана в списание за всевъзможни научни теми, а втората — в специализираното издание по палеовирусология. В тях се предполагаше съществуването на „агент, който е в състояние значително да удължи човешкия живот и физическата му издръжливост, както е и правил в определени периоди от човешката история.“ На Ричардс не му трябваше докторантура по микробиология, за да разбере какви рискове крие цялото начинание: вампирско начинание, макар никой в Специални оръжия да не произнасяше тази дума. Ако статията не беше написана от учен с авторитета на Лиър, микробиолог в Харвард, щеше да звучи като дописка от притурката на неделно издание. Съдържанието на статията обаче събуждаше любопитството. Като дете Ричардс беше изчел полагащия му се дял от подобни истории, не само комиксите: Легенди от криптата, Сенки от мрака и останалите, но и оригиналното произведение на Брам Стокър, беше гледал и филми. Купища тъпотии и калпав секс. Още по онова време успя да го проумее, но все пак какво ли в тези истории му звучеше странно познато, като спомен? Зъбите, жаждата за кръв, вечния съюз със силите на мрака. Ами ако тези работи не бяха само измишльотини, ами процес на припомняне или дори инстинкт, вплел се с времето в човешката ДНК, догадка за някаква мрачна сила, която се крие в животното човек? Сила, която може да се пробуди, усъвършенства и контролира?