Такива бяха разбиранията на Лиър, както и на Коул. Убеждение, отвело ги в джунглите на Боливия, за да търсят група умрели туристи. Група, както се оказа, неумрели туристи. Ричардс не харесваше думата, но за по-добра не се сещаше, а в крайна сметка съществуване в неумряло състояние, беше неоспоримо негово описание. Неумрелите бяха избили, разпарчетосали всъщност, останките от изследователския екип. Всички без Лиър, Фанинг, един от войниците и млада дипломантка на име Фортес. Да не беше Фанинг, цялата работа щеше да се окаже пълен провал.
Съдбата на Лиър си беше за оплакване. Вероятно все още си е въобразявал, че продължава с мъките си да спасява света. Но лично беше прецакал мечтата си в мига, в който се е продал на Коул и Специални оръжия. А и можеше ли със сигурност да се каже какво си е мислил в онези дни Лиър. Така и не беше стигнал Ниво 4, спеше долу в лабораторията на просмукания от пот нар и се хранеше с готово поднесено ястие. Май вече година не беше виждал слънцето. В началото Ричардс самостоятелно проучи и изрови интересни, прелюбопитни факти около Лиър. Най-отгоре в списъка беше съобщението за смъртта на съпругата на Лиър, публикувано в Бостън Глоуб само шест месеца преди Коул да се срещне с него в Анкара, година преди фиаското в Боливия. Елизабет Макомб Лиър, години: четирийсет и една, бакалавърска степен от Смит, магистърска от Бъркли, докторска от университета в Чикаго. Професор по английски в Бостънския колеж, съредактор на Епохата на Ренесанса, автор на Шекспировите чудовища: Трансформацията в злодеи и ранните наченки на модернизма (Университетско издателство Кеймбридж, 2009). Продължителна битка с лимфом и така нататък. Имаше и снимка. Ричардс не би казал, че Елизабет Лиър е неземна хубавица, но беше доста приятна по един неподправен начин. Сериозна жена със сериозни разбирания. Поне деца нямаше. Вероятно химиотерапията и лъчевата терапия са предрешили този въпрос.
Затова трезво: когато достигна до него, голяма част от проекта НОЙ се състоеше от един затворил се в мазето и погълнат от опити да върне към живот съпругата си опечален съпруг, нали така?
Пет години по-късно и след незнайно колко стотици милиони долари, заврени в миши гъз, като резултат от цялото блъскане можеха да покажат само триста мъртви маймуни, безчет кучета и прасета, шестима мъртви бездомници и единайсет някога осъдени на смърт затворници, които сами светеха в тъмното и караха всичко живо около тях да се посира от страх. Първите човешки обекти, както и маймуните, бяха загинали за няколко часа, изгарящи от висока температура, докато кръвта им шуртеше като вода от разбит противопожарен кран. Но изведнъж първият от затворниците, Бабкок, оживя, Джайлс Бабкок, най-откаченото копеле, раждало се на земята. Всички от Ниво 4 го наричаха Ломоталото, защото човекът и за секунда не си затваряше устата. Нито преди, нито след вируса. След него бяха Морисън, Чавес, Бафъс и останалите. С всяко усъвършенстване силата на вируса отслабваше, така че организмите на затворниците успяваха да се справят с него. Единайсет вампира — защо да не използва думата? — от които никой нямаше да види полза, ако питаха Ричардс. Сайкс си призна, че не е сигурен дали изобщо могат да бъдат убити с близко изстрелване от ръчни гранатомети в гърлата им. СЗС: Свръхвампири, затъкнете се. Вирусът беше превърнал кожата им в някакъв вид белтъчен скелет, от който всичко рикошираше и сравнен с него кевларът беше като масло за палачинки. Само над гръдната кост съществуваше зона от няколко квадратни сантиметра, в която можеше да се нанесе удар и където веществото беше достатъчно тънко, че да бъде пробито. Но дори и това беше само теория.