Ричардс вдигна поглед от монитора, за да огледа екраните. Децата до едно си бяха легнали в легълцата. Изглежда Бабкок продължаваше да ломоти както обикновено, гърлото му се издуваше и прибираше като на крастава жаба. Озадачен както винаги, Ричардс включи аудиосистемата и около минута слушаше прищракванията и хъхренията, дали пък чутото не означава: „Пуснете ме от тук“ или „На мига омитам още няколко заека“, или „Ричардс, измъкна ли се оттук, първо за теб идвам, братле.“ Ричардс говореше повече от десет езика, сред които най-разпространените европейски езици, а също турски, фарси, арабски, руски, тагалог, хинди и дори малко суахили. Докато слушаше и наблюдаваше Бабкок на монитора, го обземаше усещането, че се произнасят думи, насечени и хаотични. Да можеше само да приучи ухото си да ги различава. Сега слушаше и чуваше само шум.
— Безсъние, така ли?
Ричардс се обърна и видя Сайкс да стои на прага с чаша кафе. В униформа, но с увиснала, развързана вратовръзка и разкопчано сако. Прокара ръка през оредяващата си коса и завъртя стол, обкрачи го и седна с лице към Ричардс.
— Така — установи Сайкс. — И аз не мога да спя.
На Ричардс му мина през ум да го попита за сънищата му, но отхвърли идеята: въпросът беше твърде хлъзгав. Отговорът се четеше по лицето на Сайкс.
— Не спя — каза Ричардс. — По принцип не спя много.
— Така ли било — Сайкс сви рамене. — Ама разбира се, така е.
Ричардс не отговори, затова Сайкс посочи с глава мониторите.
— Всичко тихо и кротко ли е долу?
Ричардс кимна.
— Други излизали ли са да се поразходят на лунна светлина?
Говореше за Сам и Джак, чистачите. Не беше в стила на Сайкс да проявява сарказъм, но имаше право да е вбесен. Контейнери за боклук, боже мили. Нали охраната трябваше да проверява всичко, което влиза или излиза. Охраната обаче се състоеше от почти деца, попаднали в армията с редовния набор. Държаха се така, все едно още са в гимназията, защото не бяха виждали много от света извън нея. Трябваше им строг контрол, а Ричардс беше позволил контролът да му се изплъзне.
— Говорих с шефа на охраната. Ще помни разговора ни до последния си ден.
— А случайно да възнамеряваш да споделиш с мен какво се случи с онези двамата?
Ричардс нямаше нищо за споделяне. Сайкс се нуждаеше от него, но нямаше как да му стане симпатичен или да го хареса.
Сайкс се изправи и застана до Ричардс пред мониторите. Нагласи звука и приближи картината, на която се виждаше Нула.
— Били са приятели, знаеш ли — каза той. — Лиър и Фанинг.
Ричардс кимна.
— И аз така разбрах.
— Така ли? Добре. — Сайкс пое дълбоко въздух, без да отделя очи от Нула. — Противен начин да се отнасяш с приятелите си.
Сайкс насочи поглед към Ричардс, който все още седеше на своя компютърен терминал. Сайкс му се видя небръснат от дни, на изкуствената светлина изглеждаше кривоглед, с мътен поглед. За миг имаше вид на човек, който не си спомня къде се намира.
— Ами ние? — попита той Ричардс. — Ние приятели ли сме?
Ето това за Ричардс си беше ново. Явно сънищата на Сайкс са по-страшни, отколкото предполагаше. Приятели! Пука ли му на някого какви са?
— Разбира се — каза Ричардс и даже се усмихна. — Приятели сме.
Сайкс задържа погледа си върху него за миг.
— Като се позамисля — каза той, — приятелството не ми се вижда добра идея — и отхвърли представата за приятелството. — Все пак благодаря.
Ричардс знаеше какво тормози Сайкс: момичето. Сайкс имаше две деца. Пораснали вече момчета, завършили военната академия Уест Пойнт като своя старец. Единият работеше в Пентагона, към разузнаването, а другият беше в танк в пустинята, на позиция из земите на арабите. Ричардс се размисли, че сигурно и внуци имаше в тази история. Може Сайкс да го е споменал мимоходом, но това не бяха от обичайните им теми за разговор. Все едно, той не приемаше тази работа с момичето. Истината беше, че на Ричардс така или иначе му беше все тая какво иска Лиър.
— Наистина трябва да поспиш — каза Ричардс. — Приемаме обект след — погледна часовника си — три часа.
— Може и да остана буден. — Сайкс се запъти към вратата, където обърна уморен поглед към Ричардс. — Ако ми позволиш да те попитам, между нас само, как толкова бързо го докара?
— Лесно — сви рамене Ричардс. — Засякох го на групов транспорт извън Уейко. Група войници от резерва, но се води като федерален коридор. Кацнали са в Денвър малко след полунощ.
Сайкс свъси вежди.