— Ако побързаш, може и да успееш до осем — насърчи я Клер.
Макар да беше очевидно, че е прекалено късно. Истинското намерение на Клер беше друго и Лейси го разбра.
— Аз мога да наглеждам Ейми.
Лейси погледна момиченцето. Косата ѝ беше разбъркана от съня, но кожата и очите ѝ сияеха отпочинали. Лейси прокара пръсти по бретона на момичето.
— Много мило от твоя страна — каза Лейси, — но може би днес, само този път, защото Ейми е тук…
— Няма нужда от повече приказки — засмя се сестра Клер и спря с ръка думите на Лейси. — Ще те прикрия.
Лейси се замисли за предстоящия ден. Както си седеше на масата, си припомни за плановете за зоопарка. По кое ли време отварят? А с този дъжд какво да прави? Най-добре е да излязат преди другите сестри да са се върнали. Не само защото щяха да се питат защо е отсъствала, но имаше вероятност да задават въпроси за, Ейми. Лъжата ѝ беше свършила работа засега, но Лейси чувстваше нестабилността ѝ като прогнил дъсчен под, по който стъпва. Щом Ейми дояде гофретите си и допи голямата чаша с мляко, Лейси я поведе обратно нагоре по стъпалата и бързо я облече в нови, още корави джинси и тениска с шарен надпис, подчертан с пайети. Само сестра Клер имаше смелостта да избере такава дреха. На сестра Арнет тениската изобщо нямаше да ѝ хареса. Ако я видеше, сигурно щеше да въздъхне, да поклати укорително глава според обичая си и цялата стая да се изпълни с неодобрението ѝ. Лейси обаче знаеше, че тениската е направо идеална, точно такава дреха би искало едно малко момиченце. Пайетите придаваха на дрехата стил и без съмнение Господ би искал тъкмо това за дете като Ейми: малко щастие, без значение колко малко. В банята изми сиропа от бузките на Ейми и я среса, а след това се облече в обичайната си плисирана сива пола, бяла риза и воал. Навън дъждът беше спрял, дворът се къпеше в топло и лениво слънце. На Лейси ѝ се струваше, че денят ще е топъл, от юг приближаваше гореща вълна, която щеше да измести студения фронт, заради който цяла нощ над къщата се излива дъжд.
Имаше някакви пари в брой, достатъчно за билети, малко сладкиши и разбира се, за таксата за зоопарка. Излязоха навън, където въздухът вече беше започнал да се нажежава, а мокрите треви ухаеха сладко. Камбанен звън от църквата отбеляза часа. В този час литургията привършваше. Лейси пъргаво поведе Ейми през вратата на градината, през тръпчивия мирис на подправките, розмарин, естрагон и босилек, за които сестра Луиз се грижеше с огромно старание. Прекосиха парка, където вече се събираха хора за първия топъл ден от пролетта да се порадват на слънцето и то да пообжари кожата им: младежи с кучета и фризби, хора, които правеха сутрешния си крос, семейства, които нареждаха маси на сенчести места и приготвяха малки трапове, за да си изпекат месо на скара. Зоологическата градина беше в северния край на парка. От едната му страна минаваше голям булевард, който разсичаше квартала като с нож. От другата страна големите къщи и обширните, великолепни поляни на стария Мидтаун бяха забравени и заменени с ловджийски колиби със съсипани веранди отпред и разглобени коли сред запуснатите дворове. Младежи се стрелкаха нагоре-надолу по улицата като гълъби, кацваха на този или онзи ъгъл и след това продължаваха пътя си, вцепенени от безделие и някак смътно зловещи. Лейси би трябвало да се чувства добре в този квартал, но чернокожите, които го населяваха, не приличаха нея. Лейси не беше живяла в бедност, поне не в такава бедност. В Сиера Леоне баща ѝ беше работил за министерството, майка ѝ притежаваше кола и шофьор, с когото пътуваше за покупки във Фрийтаун и на мачове по поло в района за увеселения. Веднъж дори присъстваха на тържество, където самият президент танцува валс с нея.
Приближиха зоопарка и въздухът се промени, изпълни се с мирис на фъстъци и животни. На входа вече имаше опашка. Лейси купи билети и отброи рестото си до последната монета, после отново улови Ейми за ръка и я поведе към въртележката. Момиченцето носеше раницата си, в която лежеше и зайчето Питър. Преди да излязат, Лейси предложи да я оставят в къщата, но в погледа на момичето се появи блясък, от който разбра, че и дума не може да става да се раздели с нея. Ейми не можеше да се раздели с чантата си.