— Какво искаш да видим? — попита тя. На пет-шест метра от входа откриха будка с огромна карта, на която с различни цветове бяха описани отделните райони и видовете. Двойка бели я разглеждаше, на врата на мъжа висеше фотоапарат, жената внимателно люлееше бебешка количка. Увитото в огромно розово одеяло бебе спеше. Жената видя Лейси и в погледа ѝ мигом проблесна подозрение. Какво правеше чернокожа монахиня с бяло момиченце? Но после се усмихна попресилено, с извинение и отстъпление, след това двойката се отправи по пътеката.
Ейми се взря в картата. Лейси не знаеше дали може да чете, но над думите имаше картинки.
— Не знам — каза тя. — Може би мечките?
— Кои мечки?
Момиченцето замислено оглеждаше картинките.
— Полярните мечки.
Погледът ѝ се изпълни с очакване. Идеята за разходката в парка, където да видят животните, принадлежеше и на двете им. Надеждата на Лейси се сбъдваше. Докато стояха там, през входа на парка влязоха още хора. Изведнъж зоологическата градина се изпълни с посетители.
— А също зебрите, слоновете и маймуните.
— Прекрасно — усмихна се Лейси. — Ще ги видим всичките.
Двете си купиха кесийка с фъстъци от павилионче за закуски и се отправиха към вътрешността на зоопарка, изпълнена със звуци и различни миризми. Наближиха аквариума на полярната мечка и до тях вече достигаха смях, шум от плискаща се вода и викове едновременно от страх и забавление, глъч от млади и стари гласове. Ейми, която държеше Лейси за ръка, изведнъж се изскубна и се втурна напред.
Лейси си запроправя път между раменете на хората, струпани пред отделението на мечката. Намери Ейми с лице, почти долепено до стъклото, което разкриваше гледката под водата на мястото, където живееше мечката, съвсем необичайно за жегата на Мемфис. Имаше камъни, боядисани така, че да приличат на ледени блокове, както и дълбок басейн, пълен с арктически синя вода. Три от мечките се приличаха на слънце, проснати като огромни килимчета до огъня. Четвъртата мечка цамбуркаше из водата. Докато Ейми и Лейси ги наблюдаваха, мечката доплува до тях и допря с муцуна стъклото. Заобиколилите ги хора се вкамениха от изумление. По гърба на Лейси пробягаха тръпки на страх и удоволствие, които се разпростряха по ръцете и краката ѝ като разклонения на мълния. Ейми се протегна и докосна замъгляващото се стъкло. Ръката ѝ беше на сантиметри от муцунката на мечката. Мечката отвори уста и показа розовия си език.
— Я по-внимателно там — предупреди ги иззад тях някакъв мъж. — Момиченце, може и да изглеждат големи душици, но за тях си само обяд.
Изумена, Лейси извърна глава, за да види чии са думите. Кой беше мъжът, който се опитваше да изплаши така едно дете? Но нито едно от лицата не отвърна на погледа ѝ, всички се усмихваха и наблюдаваха мечката.
— Ейми — внимателно каза Лейси и постави ръка на рамото на момиченцето, — май е по-добре да не ги дразним.
Изглежда гласът ѝ изобщо не стигна до съзнанието на Ейми, която още по-плътно долепи лице към стъклото.
— Как се казваш? — попита тя мечката.
— Недей, Ейми — предупреди я Лейси — Не се приближавай толкова.
Ейми почука по стъклото.
— Той си има име. Но не мога да го произнеса.
Лейси се подвоуми. Дали пък не беше някаква игра?
— Мечката си има име, така ли?
Момичето я стрелна с поглед изотдолу. Лицето му сияеше със светлината на прозрението.
— Разбира се, че има.
— Той ли ти го каза?
Басейнът се взриви от чудовищен плясък. Множеството изахка слисано. Втора мечка беше скочила във водата. Той, или тя, плуваше към Ейми. Вече бяха две, опрели носове в стъклото на сантиметри от лицето ѝ, големи колкото автомобили, бялата им козина се вълнуваше от подводното течение.
— Погледни само — каза някой. Беше жената, която Лейси видя при будката с картата. Стоеше до тях, гушнала малкото дете като кукла. Жената с коса, прибрана на конска опашка, носеше шорти, тениска и сандали. Под гънките на тениската ѝ, Лейси различи все още отпуснатия от бременността ѝ корем. Съпругът ѝ стоеше зад тях, пазеше празната количка и държеше фотоапарата.
— Май те харесват — каза жената на Ейми. — Виж, бебчо — заприпява тя и залюля бебето, така че ръчичките му се разлюляха като птичи крилца. — Виж мечетата. Виж мечетата, бебчо. Скъпи, направи ни снимка. Направи… ни… снимка.