За секунда, само за една, си го беше помислил. Премина през него като повей от крило: желанието да е друг човек, за когото детските очи биха означавали нещо.
Пет минути по-късно чуха, че хеликоптерът пристига, пулсиращо присъствие, което се снишаваше в края на горичката на югоизток. Направи една проучвателна обиколка, с разузнаващ сноп светлина, после с балетна прецизност се спусна към паркинга, като изтласка вълна от треперещ въздух изпод перките си. Боен хеликоптер с пълно въоръжение, предназначен за нощно разузнаване. Изглеждаше прекалено само за едно момиченце. Но в такава ситуация се бяха оказали. Закриваха очите си с ръце от вятъра, воя и снежната вихрушка.
Когато хеликоптерът докосна земята, Сайкс улови Ричардс за лакътя.
— Тя е дете! — извика над грохота. — Направи нещата както трябва!
Каквото и да означаваше това, помисли си Ричардс и бързо се запъти към отварящия се люк.
Десет
Вече се движеха бързо, Улгаст беше на волана, до него Дойл нервно удряше по бутоните на джобния си компютър. Обаждаше се, за да каже на Сайкс кой отговаря за случая.
— Проклетият сигнал е изчезнал. — Дойл метна компютъра си на таблото. Бяха на двайсетина километра от градчето, движеха се в западна посока. Безкрайната равнина се спускаше изпод обсипано със звезди небе.
— Можех и аз да ти го кажа — заяви Улгаст. — Тук сме на обратната страна на Луната. И защо не подбираш думите си по-внимателно?
Дойл не му обърна внимание. Улгаст бързо вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и срещна погледа на Ейми. Разбра, че и тя го е усетила, сега бяха свързани. От момента, в който слязоха от въртележката, свърза съдбата си с нейната.
— Какво знаеш? — попита Улгаст. — Мисля, че вече е без значение дали ще ми кажеш.
— Знам колкото теб — сви рамене Дойл. — Може би повече. Ричардс реши, че може да имаш проблеми с изпълнението на задачата.
И кога бяха разговаряли, зачуди се Улгаст. Докато двамата с Ейми са били на въртележките? През нощта в Хънтсвил, когато Улгаст се беше прибрал в мотела и позвънил на Лайла? Или преди това?
— Трябва да внимаваш. Сериозно говоря, Фил. Такъв тип само. Доставчик на частни охранителни услуги. Търгаш си е.
Дойл въздъхна раздразнено.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът, Брад? Не знаеш кой тук е на твоя страна. Позволих ти да се възползваш от съмнението в лунапарка. Трябваше само да я върнеш при колата, както обеща. Не виждаш цялата картина.
— Виждам достатъчно от нея.
Пред тях се показа бензиностанция, светъл оазис в мрака. Когато се приближиха, Улгаст намали.
— Исусе. Не спирай — каза Дойл. — Продължавай да караш и това е.
— Без бензин няма да стигнем далече. Резервоарът не е пълен и на четвъртинка. Това може да е последната бензиностанция за дълго време.
Щом Дойл искаше да е началник, помисли си Улгаст, поне да се държи като такъв.
— Добре. Но само бензин. А вие двамата оставате в колата.
Насочиха се към бензиновата колонка. Когато Улгаст изключи двигателя, Дойл се пресегна и издърпа ключовете от таблото. После отвори жабката и взе оръжието на Улгаст. Извади пълнителя, сложи го в джоба си и върна обратно незареденото оръжие.
— Не мърдай.
— Дали не искаш да провериш и маслото.
Дойл рязко издиша.
— Исусе, нещо друго, Брад?
— Само казвам. Не искаме повреди, нали.
— Добре. Ще го проверя. Само стой в колата.
Дойл заобиколи колата и започна да пълни резервоара. Докато Дойл беше вън от колата, Улгаст имаше малко време да поразмисли, но без оръжие и без ключове нямаше кой знае какви възможности. Част от него реши да не взима Дойл много насериозно, за момента положението беше такова и толкова. Дръпна лоста под таблото, Дойл мина пред колата и вдигна капака, като така за миг купето остана скрито от погледа му.