Обичай я, Грей. Вземи я.
После му прилоша. Хвърли се напред в стола си и наведнъж избълва съдържанието на стомаха си на пода: супата, салатата, цвеклото, гъбите и шунката.
Какво, по дяволите, ставаше? Мамка му, какво?
Изправи се. Съзнанието му се проясняваше. Ниво 4. Намираше се на четвърто ниво. Нещо се случи. Не помнеше какво. Някакъв ужасен сън за летене. В съня си ядеше нещо, още усещаше вкуса му в устата си. Вкус като на кръв. А после беше повърнал.
Повръщане, помисли си и стомахът му се сви, това беше много лошо. Много, много лошо. Знаеше за какво трябва да внимава. Повръщане, температура, спазми. Дори сериозна кихавица, появила се от нищото. Знаците бяха навсякъде, не само в Хижата, но и в бараките, в трапезарията, дори в клозетите: При появата на който и да било от тези симптоми, незабавно уведомете дежурния офицер…
Сети се за Ричардс. Ричардс с неговата малка танцуваща светлина и онези двамата на име Джак и Сам.
О, мамка му. О мамка му, о, мамка му.
Трябваше да бърза. Никой не трябваше да разбере за огромната локва от повръщано на пода. Каза си да се успокои. Дръж се, Грей, дръж се. Погледна часовника: 02:31. Няма какво да чака още три часа и половина. Изправи се, стъпи извън пихтията и тихо отвори вратата. Хвърли поглед по коридора: нямаше жива душа. Трябваше да бърза; да приключи по-скоро и после да си тръгне. Камерите бяха без значение, вероятно Полсън имаше право, как е възможно някой непрекъснато да наблюдава какво се случва ден и нощ? Взе парцала от помещението за санитарни средства и започна да пълни кофа в мивката, в която сипа и белина. Ако някой го видеше, щеше да каже, че е разсипал нещо, кола или кафе, каквито не биваше да се носят, макар че другите го правеха. Разсипал е кола. Съжалявал страшно. Това щеше да каже.
Пък и не беше наистина болен, можеше да го потвърди, не по начина, по който го описваха симптомите. Потеше се в ризата си, но това беше само от страх. Докато наблюдаваше как вонящата на хлор кофа се пълни и после я вдигаше от дълбоката мивка, тялото му изпращаше сигурни сигнали. Нещо друго го беше накарало да повърне, нещо в съня. Усещането още беше в устата му: прекалено топла, лепкава сладост, която сякаш обливаше езика, гърлото и зъбите, чувството на крехко месо, което вкусва между челюстите си, набъбнало от сок. Захапал сякаш развален плод.
Издърпа няколко метра хартия от ролката, взе найлонова торба и ръкавици от шкафа и закара всичко в помещението. Поразията беше прекалено голяма, за да успее да я почисти с едно забърсване с парцала, затова коленичи и се постара да я попие с хартиената кърпа, като я късаше на по-големи парчета с пръсти. Събра всичко в торбата и здраво я завърза, после плисна вода и белина по пода, като започна да бърше на кръгове. Имаше няколко пръски върху пантофите му, забърса и тях. Вкусът в устата му вече се беше променил, като на развалено, и това го накара да си спомни за Кафява мечка, чийто дъх понякога миришеше така, това беше единственото лошо у него, когато се прибираше в караваната, вонящ на мърша от животно, убито на пътя преди седмица, завираше лицето си в това на Грей и се усмихваше по кучешки, като разкриваше венците си чак до кътниците. Грей не можеше да понася този мирис, Кафява мечка си беше само куче, въпреки че не му харесваше изобщо мирисът, не и както го усещаше в устата си като сега.
В съблекалнята се преоблече трескаво, метна защитното си облекло в кошчето за пране и се качи с асансьора до трето ниво. Дейвис все още беше там, облегнат на стола и вдигнал крака на бюрото. Четеше някакво списание, а ботушите му се движеха в такт с някаква песен, която слушаше в слушалките си.
— Дори не знам защо ги гледам тези неща още — надвика музиката Дейвис. — Има ли смисъл? Никога няма да се измъкна от този леден айсберг.
Дейвис свали краката си и вдигна корицата на списанието към Грей, за да го види: две голи жени, преплетени в прегръдка, с полуотворени устни, от които се подаваха връхчетата на езиците им. Списанието се казваше Мацки. Езиците им заприличаха на Грей на срязани мускули, наредени върху лед в деликатесния щанд. Гледката предизвика нов пристъп на гадене, който се надигна и го обля.