— Идвам при теб за услуга.
В продължение на дни Улгаст не беше произнасял и дума. Когато понечи да му отговори, гърлото му се беше стеснило, закърняло от мълчание. Гласът му прозвуча като грачене.
— Приключих с услугите.
Сайкс пое дълбоко въздух. От него се носеше тежък мирис на засъхнала пот и стар полиестер. Погледът му набързо обходи тясната стаичка.
— Вероятно всичко това изглежда малко… неблагодарно. Признавам.
— Начукай си го — с огромно удоволствие произнесе думите Улгаст.
— Тук съм заради момичето, агент.
— Момичето — отвърна Улгаст — се казва Ейми.
— Знам как се казва. Знам много неща за нея.
— На шест години е. Обича палачинки и разходки в лунапарка. Има играчка зайче на име Питър. А ти, Сайкс, си лишено от чувства копеле, дали знаеш това?
Сайкс извади плик от джоба на сакото си и го постави на масата. В него имаше две фотографии. Едната беше снимка на Ейми, направена, предположи Улгаст, в манастира. Вероятно тъкмо нея бяха разпространили по системата при обявяването на тревогата около отвличането. Другата беше гимназиална снимка. Жената на снимката очевидно беше майката на Ейми. Същата тъмна коса, същата фина конструкция на лицето, същите дълбоко разположени, изпълнени с меланхолия очи, макар и изпълнени в онзи миг, когато обективът я е уловил, със сърдечност и очакване. Кое беше това момиче? Дали е имала приятели, семейство, любим? По кой ли предмет в училище ѝ е било най-интересно? Какъв спорт е харесвала, в кой ли е била добра? Имала ли е тайни, някоя история, която само тя е знаела? За какъв ли живот е мечтаела? Обективът я беше хванал под ъгъл, поглеждаше над дясното си рамо, носеше бледосиня рокля, която приличаше на онези, които се носят на бала за завършването на гимназията. Раменете ѝ бяха открити. Под снимката имаше надпис: „Обединена гимназия Мейсън, Мейсън, Айова“.
— Майка ѝ е била проститутка. В нощта, преди да остави Ейми в манастира, е застреляла един на поляната пред общежитие на братство. За протокола.
Улгаст искаше да каже, Е, и? Каква вина имаше Ейми за това? Но образът на жената на снимката — дори все още не жена, само момиче, озапти гнева му. Сайкс можеше и да лъже. Остави снимката.
— Какво е станало с нея?
Сайкс вдигна рамене.
— Никой не знае. Изчезнала е.
— Ами монахините?
Лицето на Сайкс помръкна за миг. Улгаст беше сигурен, че неволно е попаднал в целта. Исусе, помисли си. И монахините ли? Ричардс ли е бил, или някой друг?
— Не знам — отвърна Сайкс.
— Я се погледни — каза Улгаст. — Знаеш и още как.
Сайкс не каза нищо повече по темата, мълчанието му означаваше, Въпросът е приключен. Потри очи, върна снимките в плика и ги прибра.
— Тя къде е?
— Агент, въпросът е че…
— Къде е Ейми?
Сайкс се закашля отново.
— По тази причина дойдох тук, да те видя — каза той. — Услугата. Според нас Ейми умира.
Улгаст нямаше право да задава въпроси. Нямаше право да говори с никого, нито да се оглежда, нито пък да се скрива от полезрението на Сайкс. Двама дежурни войници го поведоха през двора във влажната светлина на зазоряването. Въздухът миришеше и носеше предчувствие за пролет. След почти пет седмици в стаята си, Улгаст пое дъх дълбоко и жадно. Слънчевата светлина проряза очите му.
Влязоха в Хижата, после със Сайкс се спуснаха с асансьора четири нива. Слязоха в празен коридор, спартански и бял като в болница. Според Улгаст бяха на петнайсет метра под земята, а може и повече. Без значение какво държаха тук хората на Сайкс, искаха то да е заровено дълбоко в земята. Стигнаха до врата с надпис ГЛАВНА ЛАБОРАТОРИЯ, но Сайкс я отмина, без да забавя крачка. Отминаха и други врати, преди да стигнат до онази, която търсеше Сайкс. Плъзна карта през устройството и отвори вратата.
Улгаст се оказа в някакъв вид стая за изследвания. От другата страна на огромен прозорец, сред слаба, синкава светлина, се виждаше Ейми, сама в болнично легло. Имаше поставена система и това беше всичко. До леглото ѝ стоеше празен пластмасов стол.
От тавана висяха цветни тръби, намотани като пневматични маркучи в гараж. В стаята друго нямаше.
— Това той ли е?
Улгаст се обърна и видя мъж, когото до този момент не беше забелязал. Носеше лабораторна престилка и зелен медицински екип, като Улгаст.
— Агент Улгаст, доктор Фортес.