Кимнаха си без да се ръкуват. Фортес беше млад, нямаше и трийсет години. Улгаст се запита дали е лекар, или има друга специалност. Също като Сайкс и Фортес изглеждаше уморен, физически изтощен. Кожата му лъщеше, трябваше да се избръсне и подстриже. Очилата му изглеждаха мръсни.
— Има вграден чип. По него се предават жизнените ѝ показатели към таблото тук.
Фортес му показа: сърдечен ритъм, дишане, кръвно налягане, температура. Ейми имаше 39,2 градуса.
— Къде?
— Къде какво? — докторът го загледа с недоумение.
— Къде е чипът?
— А — Фортес погледна към Сайкс, който кимна. Докторът посочи към тила си. — Поставен е подкожно, между третия и четвъртия шиен прешлен. Енергийният източник е много новаторска технология, всъщност представлява миниатюрна ядрена клетка. Като при сателитите, даже още по-малка.
Новаторска. Улгаст се присви. Новаторски ядрен енергиен източник в тила на Ейми. Обърна се към Сайкс, който го наблюдаваше предпазливо.
— И с останалите ли се е случило това? С Картър и другите?
— Те бяха… подготвителен етап — отвърна Сайкс.
— Подготвителен етап за какво?
Сайкс замълча.
— За Ейми ли?
Фортес обясни ситуацията: Ейми беше в кома. Никой не го очаквал, а имала и прекалено висока температура, която продължавала твърде дълго. Бъбреците ѝ и черният ѝ дроб били под натиск.
— Надяваме се, че можеш да говориш с нея — каза Сайкс. — Това понякога помага при пациенти, които прекарват продължително време в безсъзнание. Дойл казва, че тя е… много привързана към теб.
Със стаята на Ейми ги делеше двукамерно помещение за обеззаразяване. Сайкс и Фортес го въведоха в първото помещение. На стената висеше оранжев биоекип, празната каска висеше напред, като при човек с пречупен врат. Сайкс обясни как се поставя.
— Трябва да го облечеш, после да обвиеш всички шевове с лепенка. Клапаните в основата на каската се свързват с маркучите на тавана. Те са в различни цветове, за да се разпознават лесно. На връщане трябва да вземеш душ с костюма, после да вземеш душ без него. На стената има инструкции.
Улгаст седна на пейката, за да събуе пантофите. После спря.
— Не — каза той.
Сайкс го погледна и се намръщи.
— Какво не?
— Няма да го обличам — обърна се и погледна Сайкс от упор. — Няма да има никаква полза, ако тя се събуди и ме види издокаран като космонавт. Искате да вляза при нея, нали, тогава влизам така.
— Идеята е лоша, агент — предупреди го Сайкс.
Вече беше взел решение.
— Или влизам без екип, или не влизам изобщо.
Сайкс погледна към Фортес, който сви рамене.
— Може да е… любопитно. На теория вирусът вече трябва да е инертен. От друга страна, може и да не е.
— Вирусът ли?
— Ами изглежда сам ще разбереш — каза Сайкс. — Нека да влезе, на моя отговорност. И, агент, влизате и това е. От тук нататък нищо не ви гарантирам. Ясно ли е?
Улгаст отвърна, че му е ясно. Сайкс и Фортес излязоха от помещението за обеззаразяване. Улгаст разбра, че не беше очаквал да се съгласят. В последния момент извика след тях:
— А къде е раничката ѝ?
Фортес и Сайкс отново се спогледаха заговорнически.
— Чакай тук — каза Сайкс.
След няколко минути се върна с раницата на Ейми в ръце. С апликация на героини от анимационно филмче, всъщност Улгаст досега не беше се вглеждал в нея. Образите на трите бяха направени от гумена материя, залепена върху грубата тъкан на раницата — момичета в полет и със стиснати юмруци. Улгаст отвори ципа ѝ. Някои от вещите на Ейми, като четката ѝ за коса, липсваха, но Питър беше там.
Впи поглед във Фортес.
— Как ще разбера, че… вирусът не е инертен?
— Ще разберете — отвърна Фортес.
Затвориха вратата след него. Улгаст усети как налягането пада. Лампичката над втората врата се промени от червена в зелена. Улгаст завъртя дръжката на вратата и влезе.
Второто помещение беше по-дълго от първото, с отводнителен канал на пода и с душ, който се задействаше с метална верига. Светлината тук беше различна, синкава като при есенен здрач. Окачено на стената табло изреждаше споменатите от Сайкс инструкции: дълга поредица от действия, които завършваха с взимане на душ гол, над отвора на отводнителния канал, изплакване на устата, очите, гаргара на гърлото и изплюване. От един от ъглите на тавана към него се взираше камера.
Спря пред втората врата. Светлината над нея беше червена. На стената имаше електронно устройство за код. Как щеше да влезе през тази врата? Тогава светлината се промени от червена на зелена, както и при първата. Сайкс ръководеше системата отвън и прескачаше задължителните стъпки.
Спря, преди да отвори вратата. Наглед тежка и направена от блестяща стомана. Приличаше на банков трезор или помещение в подводница. Не можеше точно да каже поради каква причина беше настоял да не носи биоекип, сега решението изглеждаше прибързано. Заради Ейми, както беше казал сам ли? Или за да измъкне малко информация, каквато и да било, от Сайкс? И в двата случая, решението му се струваше правилно.