Не така бе планирал да слезе и макар че се опита да се претърколи, когато падна на релсите, ударът го остави без въздух и за миг го зашемети. Посрещна го с ранената си ръка, борейки се с желанието да използва здравата. От простреляната полза вече нямаше, така че защо да рискува да изгуби и тази, която още вършеше работа? Искаше се огромно присъствие на духа, за да изложиш на риск вече наранен крайник, но острата болка накара ума му да заработи още по-ясно. Той се надигна от релсите и се затича в обратната посока, по-далеч от хората на Елдридж.
Успя да стигне отсреща и се прехвърли през масивна метална бариера точно преди влакът да мине пред него, но издаде местоположението си на преследвачите. Заклещени на пътя, без да могат да се доберат до релсите, войниците трябваше да изоставят колите си и да го подгонят пеша.
Зад него имаше друг метален парапет и когато отиде да погледне оттатък, Адамс видя, че долу има търговски център. Без да губи време, той прескочи парапета, хвана се за металните обръчи, които държаха релсите, и се спусна до нивото на магазините. Знаеше, че го следи сателит, и се досети, че може да използва подлеза, за да избегне наблюдението. Трябваше да внимава и за локалните камери, но с тях беше свикнал.
Присъедини се към тълпите пазаруващи, които си проправяха път в подлеза, като се мъчеше да се държи съвсем нормално и се оглеждаше както за въоръжените си преследвачи, така и за камери. Видя табела, която сочеше към подземния паркинг на търговския център. Точно това му трябваше.
Знаеше, че сега няма смисъл да се връща на гарата, макар че го искаше с цялото си сърце. Айита и Стивънфийлд бяха мъртви, а Лин… Не искаше да мисли за това. Просто не биваше, ако трябваше да помогне по някакъв начин. Налагаше се да забрави какво се е случило на гарата, да го зарови в някое ъгълче на паметта си, за да го обмисли в бъдеще.
„Ако изобщо има бъдеще за мен“, мрачно си каза той.
— Изгубихме го — докладва един от хората на Елдридж. — Падна от покрива на релсите, но докато оставим колите, отдавна беше изчезнал. Претърсихме местността, но от него няма и следа.
Елдридж кликна два пъти с радиото, в знак, че е разбрал. По дяволите. Екипът в Зона 51 вече го бе уведомил, че сателитът го е проследил до тунела, но след това е изгубил следите му. Адамс или все още беше някъде в подлеза — надали, тъй като хората му не го бяха намерили — или неизвестно как бе успял да се изпари от района.
Сега Елдридж разполагаше с Евелин Едуардс като заложник и беше сигурен, че ще може да я използва като разменна монета, ако Адамс ги нападне отново.
Той настрои радиото.
— Добре — нареди той, — дотук бяхме. Връщайте се обратно в базата. Време е.
— Да, сър — чу се ентусиазиран отговор.
Елдридж се обърна към припадналата Лин Едуардс, прикована с белезници към кожената седалка на аудито.
„Един от двама не е зле“, помисли си той. Щеше да е достатъчно, поне за момента.
Само на няколко километра зад Елдридж, Адамс караше наскоро откраднатата си кола. Бе успял да я запали на паркинга и сега пътуваше към ЦЕРН. Нямаше време нито да се чуди, нито да се колебае. Нямаше никакво време. Щеше да спре право пред главния вход на ЦЕРН и да ги накара да го пуснат.
Беше си спомнил една подробност от импровизираната лекция на професор Травърс по „скрита история“ в недрата на Зона 51, и това му помогна да си състави план.
Първо обаче трябваше да спре за малко.
Когато голямото ауди достигна главния вход на ЦЕРН при Мисен, Лин вече беше будна, макар и да предпочете да скрие този факт от похитителите си.
Първо си помисли за бебето. Как ли му се беше отразило падането? За жалост в момента нищо не можеше да се направи, времето щеше да покаже.
Ами Мат? Какво бе станало с него?
Огледа колата с премрежени очи и забеляза до себе си едрата фигура на Елдридж. После осъзна, че е закопчана с белезници за него. Мат обаче го нямаше и тя се почуди какво ли означава това.
Избягал ли беше? С цялото си сърце се надяваше да е така. Ами ако са го хванали и се намира в друга кола? Ами ако е мъртъв? Но фактът, че тя е още жива, потвърждаваше вероятността и Мат да е жив. Нямаше смисъл да я държат като заложница, ако вече са го убили.