Знаеше също така, че въпреки доверието си към гостите, тяхното положение не бе толкова сигурно, колкото го бе представил. Анунаките бяха далеч по-силни от тях самите и нямаше гаранция, че ще изпълнят всичките си обещания. Затова си струваше да се докопа до всяко парченце информация, което можеше да му е от полза при общуването с тези древни хора. Знанието за техния произход например би било много ценно.
Джейкъбс напусна наблюдателната галерия и се върна в конферентната зала, за да изчака идването на Матю Адамс.
10
След няколко минути избутаха Адамс в стаята и го натикаха в един стол точно срещу Джейкъбс, който му се усмихна топло.
— Трябва да престанем да се срещаме по този начин — каза той. — Боя се обаче, че сега нямаме време за любезности, така че дайте по същество. С каква информация разполагате?
— Жива ли е още Лин?
— Да — отговори простичко Джейкъбс. — Решихме, че е най-добре да я държим жива, в случай че решите да се отбиете. Каква е информацията? Откъде са дошли анунаките?
— Трябва първо да я видя — отвърна Адамс.
Джейкъбс кимна на Елдридж, който сграбчи Мат за главата и я блъсна в стъклената конферентна маса, след това го бутна обратно в стола с разкървавен нос. Адамс се втренчи мълчаливо в Джейкъбс.
Джейкъбс се взира в него за няколко мига, търсейки знак на слабост, но не можа да открие такъв. Накрая зацъка с език и даде знак на Елдридж.
— Доведи доктор Едуардс, ако обичаш — примирено каза той.
Филип Месие се бе прибрал в контролната зала, за да ръководи операцията, но гласът му все още се чуваше по високоговорителите, изведени навсякъде из наблюдателната галерия.
— В камерата ще се генерира огромна енергия — обясни той по интеркома. — Стъклото пред вас е дебело двадесет и пет сантиметра. Без него и без защитната скална облицовка, която покрива пещерата, цялото това ниво би било разрушено, когато тунелът се активира. Но не се притеснявайте — засмя се той. — Там, където се намирате, нищо няма да ви се случи. Процесът е моделиран и изпитван хиляди пъти.
Настанена в стола си, Лин също се засмя. Изпитван хиляди пъти? Може би чрез компютърна симулация, но реален тест? Трудно е да се направят предвиждания за технология, която се използва за първи път.
— Всеки момент ще започнем началната процедура — обясни Месие. — Сега ще станете свидетели на част от мощността, която генерираме от антиматерията, произведена от ГАУ над нас.
Настъпи кратко затишие, всички млъкнаха, а светлините затрептяха. После се разнесе звук като от електрически генератор, само че много по-силен. Мощно, дълбоко, пулсиращо жужене, което премина през тялото й като физически удар. След това осветлението в галерията угасна, този път, без да се включи отново, разкривайки камерата оттатък с още по-голяма яснота. След секунди изгаснаха и светлините в нея, а Лин долови известно разочарование край себе си.
— Почакайте малко — чу се гласът Месие. — Един момент.
В отдалечените краища на приличния на пещера покрив се появиха светлинки, отначало само искрици, които нараснаха, докато всяка от тях можеше сама да освети помещението. Не след дълго цялата камера се изпълни с хаотично просветващи енергийни източници, подобни на хваната в контейнер светкавица, която бясно искреше с огромна енергия.
Лин бе като омагьосана. Изведнъж на рамото й легна ръка.
— Елате с мен — прошепна Елдридж в ухото й.
Адамс видя Лин да влиза в стаята и сърцето му заблъска в гърдите. Беше жива! На нейното лице също бе изписано вълнение, което се превърна в гримаса, когато Елдридж безцеремонно я блъсна в стола до Мат.
— А сега, господин Адамс — каза Джейкъбс, — кажете ми какво знаете.
— Не и преди да се уверя, че Лин е в безопасност — отвърна Адамс. — Трябва да напусне ЦЕРН веднага, да бъде изведена навън.
Джейкъбс кимна на Елдридж, който издърпа Лин от стола й, извади нож и го доближи до едното й око.
— Другата възможност е да ми кажете веднага, тогава Елдридж няма да извади очите на тази кучка! — гневно кресна Джейкъбс, осъзнал, че устройството в съседната стая вече започва да работи.
Адамс се огледа. Вратата на галерията отпред се пазеше от двама мъже от Алфа бригадата, както и вратата на асансьора зад него. Елдридж държеше Лин здраво само на няколко стъпки встрани, а Джейкъбс седеше от другата страна на масата.