Над двойната врата към галерията замига светлинка, а по интеркома долетя електронен глас.
— Три минути до отварянето на тунела — каза той без никаква емоция. — Всички да заемат местата си.
Джейкъбс се обърна към Елдридж.
— Давай! — нареди той. Беше му омръзнало да играе игрички.
Адамс видя блясъка в очите на Елдридж и реагира миг преди него. Стреличките бяха опрени в небцето му, затова не бяха открити при двете претърсвания. Той сам избра дървото и ножа в една железария в Женева и ги издялка, преди да се отправи към ЦЕРН. Бяха малки, но тежки и много остри. Спусна една от небцето към езика си, сви го около нея и я издуха колкото се може по-силно.
Бе научил тази техника като дете и прекара стотици часове, целейки се от шест метра в двусантиметрова мишена, докато накрая умението се превърна във втора природа. Можеше да задържи до шест отровни стрелички в устата си без риск и макар че не успя да намери подходяща отрова за краткото време, с което разполагаше, за да се подготви, бе натрил връхчетата им с чили на прах, така че когато първата стреличка влезе в дясното око на Елдридж, той се преви от болка и изкрещя с все сила. Веднага пусна Лин, изтърва ножа си на земята, ръцете му се стрелнаха към раненото око, а краката му омекнаха от раздиращата болка.
Адамс се обърна към Джейкъбс, знаейки, че може да си разреши само един изстрел, преди да се занимае с пазачите. Пусна още една стреличка, но Джейкъбс реагира бързо и се прикри под масата, а острието изсвистя безполезно над главата му.
Мат бързо се наведе, за да вдигне ножа на Елдридж, и го метна през стаята към гардовете, застанали на двойната врата. После се обърна към охранителите до асансьора, които вече се целеха в него, но той изстреля две стрелички последователно и уцели и двамата в лицата. Не беше кой знае какво, но стигаше, за да им попречи да стрелят по него в следващите няколко мига.
Чу сподавен вик до себе си, обърна се и видя, че ножът, който бе метнал, стърчи от гърдите на един от другите пазачи. Той падна на колене с широко отворени очи, а партньорът му откри огън с автомата си.
Докато Адамс и Лин търсеха прикритие зад металните подпори на стъклената маса, Джейкъбс се втурна към двойната врата. Куршумите разбиваха стъклото и рикошираха от металните крака на масата. Адамс придърпа полуслепия Елдридж към себе си с ранената ръка и го удари по челюстта с другата, като на практика го нокаутира. Пресегна се да вземе оръжието му, но Лин го беше изпреварила и го насочваше към мъжете до асансьора.
Двамата гардове се бяха опомнили след стреличките и отново вдигаха оръжията, но залитнаха назад към металната врата на асансьора, когато Лин изстреля четири куршума, по два на човек, улучвайки всеки от тях право в гърдите. По полирания дървен под плиснаха кървави фонтанчета.
За момент Адамс погледна изненадано Лин, а после се обърна към двойната врата.
— По дяволите! — изруга тя, видяла, че Джейкъбс изчезва на сигурно място в галерията.
Последният пазач отново откри огън по тях, а Лин привлече изстрелите му, като се търкулна на една страна и го обстреля. Адамс се претърколи в противоположната посока и пусна останалите две стрелички.
Последният гард се килна на една страна, когато един от куршумите на Лин го уцели в бедрото, и се люшна назад, щом стреличките на Адамс влязоха в гърлото му.
— Две минути до отварянето на тунела — обяви електронният глас.
— Хайде! — каза Адамс, докато се изправяше. — Да влизаме, веднага!
11
Вниманието на билдербергите бе съсредоточено изцяло върху витрината за наблюдение и те удивено наблюдаваха как захранваната от антиматерия машина в огромната пещера се задейства напълно. Всеки отвор и ниша в далечния покрив излъчваха концентрирана светлина, сякаш в камерата буйстваше някаква невероятна гръмотевична буря. Всички ясно осъзнаваха каква огромна мощност се генерира тук и никой не се съмняваше на какво е свидетел.
В този момент двойната врата на конферентната зала се отвори с трясък, Джейкъбс нахълта в галерията и падна на колене.
— Блокирайте вратите! — изкрещя той, макар че виковете му бяха заглушени от гръмотевичния трясък на устройството.
После двойната врата се отвори отново, вътре влетяха Адамс и Лин, насочили картечници към залата, и се втурнаха покрай редиците кожени канапета. Билдербергите се проснаха на пода в идеален синхрон и се разкрещяха, а двамата натрапници вдигнаха оръжия към тавана и стреляха, докато всички залегнаха още по-ниско с наведени глави.