Четирима мъже от Алфа бригадата, невъоръжени в тази предполагаемо недостъпна зона, се затичаха към Адамс и Лин, но бяха покосени на мига, а надупчените им от куршуми тела се свлякоха тежко на пода.
— Изключете устройството! — кресна Лин с всичка сила. Когато никой не помръдна, тя изстреля още един откос, а куршумите минаха на сантиметри от главите на билдербергите. — Изключете го! — отново извика тя.
Отговор не последва. Видял къде се крие Джейкъбс, Адамс прескочи пейките, пресегна се и го измъкна, като завря дулото на оръжието си под брадичката му.
— Изключи го — заплашително прошепна той. — Изключи го, или ще ти размажа мозъка и никога няма да видиш анунаките.
— Една минута до отварянето на тунела — отново се обади електронният глас.
— Действай! — още по-силно извика Адамс.
— Вече не можеш да го изключиш — отвърна Джейкъбс през зъби. — Всичко свърши.
Адамс тъкмо щеше да дръпне спусъка, когато двойната врата отново се разтвори и вътре нахлу Елдридж с картечница във всяка ръка. Полусляп, с окървавено лице и обзет от ярост, едрият мъж веднага откри огън, обсипвайки наблюдателната галерия с мощни 40-калиброви куршуми.
Адамс и Лин веднага се прикриха, а куршумите зачаткаха по витрината, рикоширайки от армирания материал.
— Недей, глупак такъв! — кресна Джейкъбс от пода. — Ще ни избиеш всичките!
Елдридж обаче не слушаше и отново откри огън. Куршумите му описаха линия през стаята, като разбиха и сринаха цял панел в близкия контролен център.
— Не! — извика Месие и се втурна към панела в опит да го спаси, но той бе безвъзвратно повреден. Ученият се обърна към Елдридж без капка надежда в очите.
— Какво направихте? — попита той.
Колегите му се щураха из лабораторията, обзети от луда паника. Внезапно армираният панел за наблюдение простърга в рамката си, повдигна се и се наклони, отваряйки се като огромна клапа, и Адамс разбра, че Елдридж е улучил операционния механизъм.
Светкавиците в камерата станаха още по-ярки и билдербергите се разкрещяха, спомняйки си думите на Месие. Без защитното стъкло бяха обречени.
— Тридесет секунди обратно броене — продължи да докладва безстрастният глас.
12
— Затворете прозореца! — в един глас изкрещяха дузина гърла. В цялата галерия се възцари хаос. Прозорецът обаче не можеше да бъде затворен — беше прекалено голям и прекалено тежък, а контролният панел бе напълно разрушен от куршумите.
Внезапно картечните пистолети на Елдридж се оказаха празни. Адамс се втурна напред и с всички сили го блъсна в двойната врата, след което двамата нахлуха в конферентната зала. Елдридж беше по-едър и използва това, за да вземе превес и заблъска Адамс през стаята, докато гърбът му се удари в твърдите метални врати на асансьора.
На Адамс му се повдигна от острата болка, която разкъса рамото му, а Елдридж обви едрата си ръка около врата му, влагайки цялата си сила, като смаза трахеята му и бавно го задуши почти до безсъзнание. Мат видя налудничавия поглед в очите му и разбра, че няма да спре, преди да го е убил. Притъмня му, усети как въздухът не стига до мозъка му и разпери пръсти, опипвайки стената зад себе си.
— Двадесет секунди — оповести гласът и тогава Адамс намери онова, което търсеше. Натисна го и вратите на асансьора се отвориха. Двамата паднаха на металния под и натискът върху гърлото му отслабна. Той използва инерцията от падането, за да забие крак в стомаха на Елдридж и да го преметне над главата си. Огромното тяло се блъсна в стената на асансьора, който се разтресе при удара. Тогава вратите се затвориха и кабината започна да се издига. Елдридж се беше ударил в бутоните. Адамс чу електронния глас за последен път:
— Десет секунди.
13
В галерията вълнението от пристигането на анунаките беше отстъпило пред неподправения ужас от онова, което щеше да се случи. В помещението оттатък проблясъците станаха по-концентрирани и постоянни, а лъчите започнаха да се събират в центъра на пещерата, където на каменистия под пред самите им очи се оформи топка светлина.